Дроновете на Кремъл
Еволюцията на руските нощни атаки
От началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. руските дронове се превърнаха в ключов инструмент за нанасяне на удари в дълбочина, психологическо въздействие и изтощаване на украинската ПВО. Но през последната година този инструмент претърпя сериозна трансформация – както технологично, така и тактически.
В началото Русия разчиташе основно на иранските дронове-камикадзе Shahed-136, преназовани в руския контекст като „Герань-2“. Те бяха евтини, шумни и масови – не толкова за прецизни удари, колкото за изтощаване на украинските запаси от ПВО-ракети.
С времето обаче се появиха варианти с подобрена навигация, слабо радарно отражение, по-сложни маршрути и – както свидетелстват украински източници – нови боеприпаси, включително касетъчни и осколъчни „сюрпризи“. Някои дронове започнаха да летят на променливи височини и скорости, за да избегнат засичане. Други се използват в комбинация с ракети или фалшиви цели, с цел да претоварят защитата.
Нощните атаки: новата нормалност
Руските дронови атаки почти изцяло се изместват към нощните часове – когато наблюдението е затруднено, реакцията е по-бавна, а ефектът върху населението по-силен. Киев, Одеса, Лвив и други градове вече редовно посрещат нощни вълни от дронове, изпратени в различни посоки, с цел объркване на радарите.
Още по-притеснителна е тенденцията, че значителна част от тези удари не са насочени към стратегически или военни обекти, а към жилищни райони, гражданска инфраструктура и обекти без никакво военно значение. Това говори за целенасочена тактика за всяване на страх, паника и натиск върху цивилното население – класическа характеристика на терористични методи на водене на война.
Новите дронове не просто „взривяват“ – те все по-често носят експлозиви с насочен ефект, вторични шрапнели ( ужасната руска дума осколка) или запалителни елементи. Съобщения за случаи, в които остатъчните фрагменти съдържат елементи, предназначени да причинят по-широк пожар или да наранят спасителни екипи, се увеличават.
Украинският отговор: адаптация и иновации
Украйна не стои безучастна. ПВО системите се подобряват постоянно, появяват се мобилни екипи за унищожаване на дронове, използват се дори ловни дронове, които прихващат вражеските апарати. Системи като NASAMS и IRIS-T показват добри резултати, но количеството на атаките продължава да бъде предизвикателство.
Русия очевидно цели да води „война на изтощение“, където разходите за защита да са многократно по-високи от цената на нападението. Но новото поколение дронови платформи показва и нещо друго: Кремъл експериментира с модерен асиметричен арсенал, който може да бъде използван не само в Украйна, а и в други конфликтни точки.
P.S. Ако харесвате какво и как пиша, подкрепете ме с някой от следващите бутони!
P.P.S. Честит празник на българската писменост! Вечна слава и Царсто им Небесно на Седмочислениците!
фон Даниц