Енергията на войната
Цените на петрола, дроновете и ... пожарът на глобалния конфликт
Бойните действия между Израел и Иран преминаха в нова фаза — такава, в която мишените вече не са само военни, а икономически и стратегически. Безпилотни удари поразиха горивни депа в столицата Техеран и ключова компресорна станция от газовото находище South Pars. Макар щетите да не са катастрофални, самото естество на ударите подсказва, че конфликтът се пренася на полето на енергетиката — с всички произтичащи от това рискове за регионалната и глобалната икономика.
South Pars, най-голямото газово находище в света, дава близо две трети от иранския природен газ. Поразената станция временно прекрати подаването на газ в обем от над 12 милиона кубични метра на ден. Още по-символичен беше ударът срещу две големи горивни депа край Техеран. Тези атаки не само демонстрират оперативните възможности на Израел, но и предават недвусмислено послание: енергийната сигурност на Иран вече не е гарантирана.
Остров Харг
Точно в този контекст отново на дневен ред излиза остров Харг. Разположен в Персийския залив, той е основната експортна точка за иранския петрол. През Харг минава над 90 процента от иранския морски износ на суров петрол. Не е чудно, че в момент на повишено напрежение погледите на анализатори, трейдъри и военни се насочват именно натам.
До момента няма съобщения за атака срещу Харг. Но различни източници оценяват риска като умерен до висок — около 20–25 процента, според международни енергийни анализатори. Финансови издания като Financial Times предупреждават, че един добре прицелен удар по Харг може да предизвика шоково повишение в цените на петрола — с котировки, които да надхвърлят 100 долара за барел.
Пазарите вече реагират. Към 16 юни цената на суровия петрол от сорта Brent достигна 74.6 долара за барел, а американският WTI — 73.5 долара. Повишенията са умерени, но устойчиви. Засега не се наблюдава паника, а по-скоро очакване — каква ще бъде следващата стъпка на Иран.
Това повежда към друг важен въпрос: възможен ли е отговор от страна на Техеран, и ако да — какъв? Една от потенциалните цели е инфраструктурата в Азербайджан, откъдето Израел получава значителна част от своя петрол. Този износ минава през нефтопровода Баку–Тбилиси–Джейхан и е жизненоважен за енергийната сигурност на Тел Авив. Теоретично, удар по Баку би бил директен отговор по „енергийната вена“ на Израел. На практика обаче, това би означавало атака срещу страна, гравитираща към НАТО и Запада — с всички произтичащи рискове от международна изолация и дори военен отговор.
Заводите зад фронта: Как Русия, Украйна и Европа водят индустриалната война
Зачетох се в “Да спечелиш на индустриалната война: сравнение между Русия, Европа и Украйна”, (2022-24 г. или Winning the Industrial War: Comparing Russia, Europe and Ukraine, 2022–24). Това е доклад на Джак Уотлинг и Олександър Данилюк за Британския институт RUSI. Картината е смущаваща, особено в Европа. Войната в Украйна промени не само представите за …
По-вероятно е Техеран да отговори чрез хибридни средства — удари по танкери, саботажи, кибератаки или дестабилизация чрез прокси-групи в региона. Но заплахата остава — и всеки ход може да предизвика верижна реакция.
Конфликтът между Израел и Иран вече не е просто регионален. Той се превръща в енергийна конфронтация, в която удари по тръбопроводи, терминали и находища имат потенциала да разклатят не само Персийския залив, но и глобалната икономика. Светът следи с напрежение — защото когато политиката влиза в резервоарите, последствията стигат далеч отвъд бойните полета.
На пръв поглед, боевете в Персийския залив и войната в Украйна изглеждат като две отделни истории. Но всъщност те са тясно преплетени в сложната мрежа на съвременната геополитика, която няма изолирани фронтове. За да разберем истинското значение на последните израелски удари по иранската енергийна инфраструктура и потенциалната ескалация около остров Харг, трябва да погледнем и към източната граница на Европа, където продължава войната между Русия и Украйна.
Енергията като глобално оръжие
От началото на войната в Украйна през 2022 г. енергийните пазари се превърнаха в арена на стратегически маневри. Санкциите срещу Русия затвориха много от нейните традиционни износни канали за газ и петрол, което отвори възможности за нови играчи — сред които Иран, Катар и САЩ. Южният газов фронт, включващ региона на Персийския залив, изведнъж стана ключов за енергийната сигурност на Европа и Запада.
Москва и Техеран имат дългогодишно партньорство, което включва военно-техническо сътрудничество и подкрепа в конфликтни зони. Русия използва ирански дронове в Украйна, а Иран разчита на Русия за технологии и логистична подкрепа. Ударите по иранската енергийна инфраструктура, освен че са болеви точки за Техеран, също отслабват един от най-важните му съюзници — Русия. Това затруднява възможностите на Кремъл за обход на западните санкции чрез реекспорт и други схеми.
Ценовият парадокс
В същото време, повишаването на цените на петрола вследствие на напрежението в Персийския залив носи ползи за Русия — основен износител на суровини. Скок над 100 долара за барел би увеличил приходите на Москва, дори и при намалени обеми заради санкции. Така Западът се оказва в сложна позиция, в която всяко затягане на контрола върху Иран може индиректно да подкрепи руския бюджет.
А Азербайджан и Каспийският регион са жизнено важни за логистиката и транспорта на енергийни ресурси. Израел внася петрол през Баку. Всяка дестабилизация — например удар по Баку от Иран — би имала ефект върху тази мрежа, компрометирайки както енергийните доставки, така и военната подкрепа за Украйна.
Войната на дроновете
Дроновете станаха символ на съвременния конфликт. Иран и Русия са основни доставчици на дронове за бойни действия в Близкия изток и Украйна. Израел, от своя страна, развива технологии за противодействие и също участва косвено в тази война на технологии и разузнаване. Този технологичен обмен и съревнование правят боевете в Персийския залив и Източна Европа част от единен глобален конфликт.
Конфликтът около остров Харг и иранската енергийна инфраструктура не е просто регионален сблъсък. Той е част от по-голяма геополитическа игра, в която всяко действие има международен резонанс. Войната в Украйна и събитията в Персийския залив са преплетени в единна система от интереси, съюзи и противоборства, които ще определят глобалната стабилност в обозримо бъдеще.
На пръв поглед, боевете в Персийския залив и войната в Украйна изглеждат като две отделни истории. Но всъщност те са тясно преплетени в сложната мрежа на съвременната геополитика, която няма изолирани фронтове. За да разберем истинското значение на последните израелски удари по иранската енергийна инфраструктура и потенциалната ескалация около остров Харг, трябва да погледнем и към източната граница на Европа, където продължава войната между Русия и Украйна.
Енергията като глобално оръжие
От началото на войната в Украйна през 2022 г. енергийните пазари се превърнаха в арена на стратегически маневри. Санкциите срещу Русия затвориха много от нейните традиционни износни канали за газ и петрол, което отвори възможности за нови играчи — сред които Иран, Катар и Съединените щати. Южният газов фронт, включващ региона на Персийския залив, изведнъж стана ключов за енергийната сигурност на Европа и Запада.
Москва и Техеран имат дългогодишно партньорство, което включва военно-техническо сътрудничество и подкрепа в конфликтни зони. Русия използва ирански дронове в Украйна, а Иран разчита на Русия за технологии и логистична подкрепа. Ударите по иранската енергийна инфраструктура, освен че са болеви точки за Техеран, също отслабват един от най-важните му съюзници — Русия. Това затруднява възможностите на Кремъл за обход на западните санкции чрез реекспорт и други схеми.
Ценовият парадокс
В същото време, повишаването на цените на петрола вследствие на напрежението в Персийския залив носи ползи за Русия — основен износител на суровини. Скок над 100 долара за барел би увеличил приходите на Москва, дори и при намалени обеми заради санкции. Така Западът се оказва в сложна позиция, в която всяко затягане на контрола върху Иран може индиректно да подкрепи руския бюджет.
Азербайджан и Каспийският регион са жизнено важни за логистиката и транспорта на енергийни ресурси. Израел внася петрол през Баку. Всяка дестабилизация — например удар по Баку от Иран — би имала ефект върху тази мрежа, като компрометира както енергийните доставки, така и военната подкрепа за Украйна.
Щетите, нанесени на инфраструктурата на Украйна в резултат на войната, достигнаха 170 милиарда американски долара
Русия ще плати е проект на Киевското училище по икономика (КУИ). Оценките в него се правят всяка година до ноември, а докладът излезе през февруари и е детайлна картина на разрушенията и причинените от тях бедност и проблеми в икономиката. Аз се разрових в сайта на висшето училище, защото търсех тяхния доклад за сенчестия флот на Русия, но се натъкнах н…
Дроновете станаха символ на съвременния конфликт. Иран и Русия са основни доставчици на дронове за бойни действия в Близкия изток и Украйна. Израел, от своя страна, развива технологии за противодействие и също участва косвено в тази война на технологии и разузнаване. Само дори технологичният обмен и съревнование правят боевете в Персийския залив и Източна Европа част от единен глобален конфликт. Ако някое правителство генерален щаб или “обществено мнение” не го разбира, толкова по-зле за него!
фон Даниц