Стратегически промени във войната в Украйна

Европа сега трябва да докаже колко струват нейните катедрали. Включително Александър Невски.

Имам две основни новини за войната: добра и лоша. Добрата е, че Европейският съюз остава съюзник на Украйна. Лошата е, че ЕС не разполага с общ план за действие със или без разширяване на конфликта, а военно-промишленият комплекс на Стария континент е настроен за наистина качествено, но бутиково като количество производство.

При крайно неясната ситуация в международните отношения след намесването в тях на президента Тръмп, Европейският съюз планира да похарчи няколкостотин милиарда евро. До тук, добре! Откъде ще дойдат тези пари е отделна и много важна тема.

За да решават този въпрос, президентите и министър-председателите на европейските държави се събраха в Брюксел на извънредно заседание на Европейския съвет в четвъртък, 6 март. А след още седмица ръководителят на Европейската комисия трябва да представи единна голяма стратегия за европейския военно-промишлен комплекс.

Европа трябва да е в състояние да се защити от Русия, със или без Съединените щати. И не само военно.

За да се върнем обаче на въпроса за военното производство на Европа, нека си представим, че Владимир Путин премине от хибридна война с ЕС към гореща - и първата му цел са балтийските държави. Техните столици се намират близо до руската и беларуската граница. Една атака там, дори в стил 2022, ще бъде твърде мълниеносна за размерите им. Каква военна групировка трябва да създаде Европа, за да ги защити? Колко оръжия и средства ще са ѝ необходими за това?

Изследователи от влиятелния френско-германски мозъчен тръст Европейски център за международна икономика, разположен в Кил, предполагат, че за това ще са необходими сили с размерите поне на Трети корпус на американската армия. Този, вече еврокорпус би включвал механизирани, танкова, въздушнодесантна, артилерийска и инженерна бригади. В него ще трябва да служат около 60 000 души. За оборудването на такива сили ще са необходими поне 1 400 танка, 2 000 бойни машини на пехотата (БМП) и 700 артилерийски системи. Освен това само за първите три месеца на бойните действия ще са необходими един милион артилерийски снаряда. И това само на земята. И само в Балтика.

Това количество оръжия в момента не се намира в армиите на Франция, Италия, Германия и Обединеното кралство взети заедно за използване извън собстените им национални територии.

За да ги създаде, Европа ще се нуждае от години и стотици милиарди евро. На първо място, тя ще трябва да модернизира (а понякога и да възстанови) своя военнопромишлен комплекс, който е западнал по време на „голямата хибернация“ - 30 години след края на Студената война.

И още от тревожното. Сега Европа разчита на член 5 от Северноатлантическия договор - по същество на ангажиментите и военната мощ на Съединените щати. След началото на войната през 2022 г. блокът на НАТО актуализира отбранителната си стратегия: ако Русия нападне някоя от страните от Алианса, тя трябва бързо (за 10-30 дни) да увеличи постоянните си сили.

След 2022 г. НАТО сформира четири нови батальона в Източна Европа, в допълнение към вече съществуващите четири. В момента НАТО увеличава числеността на два балтийски батальона до бригади: Канада ще сформира бригада в Латвия през 2026 г., а Германия ще сформира бригада в Литва през 2027 г. Забележете планираните години!

Примирие или война, окупация или мир

Значително по-тежък сценарий за пряка атака за Европа би било малко вероятното мирно споразумение, прието от Украйна. При такова положение Русия повече от вероятно ще продължава военното си укрепване, създавайки огромно военно предизвикателство за целия ЕС в много кратък период от време, като се има предвид настоящото руско производство. ЕС и съюзниците, включително Обединеното кралство и Норвегия, трябва незабавно и масирано да ускорят военното си строителство.

Финансирането

За да увеличат разходите си за отбрана, Германия и Европа трябва да направят дългове и да не настояват за балансиран бюджет. Данните и анализът на Института в Кил показват, че военното строителство през последните 150 години обикновено е било финансирано от дефицити и данъци, но не и чрез бюджетни съкращения. Сигурността на Европа не бива да бъде излагана на риск заради фискални правила като дълговата спирачка, в противен случай може да се повтори сериозната грешка на британската политика на строги икономии и умиротворяване от 30-те години на ХХ век. Германия и Европа трябва да инвестират бързо и в достатъчна степен в отбраната, за да възпрат още от самото начало по-нататъшни руски нападения.

А от другата страна на хълма?

Войната в Украйна струва скъпо на руските военни. Въпреки това, благодарение на широката мобилизация на обществото и промишлеността от страна на Кремъл, руската армия сега е значително по-голяма, по-опитна и по-добре оборудвана от силите, които нахлуха в Украйна през 2022 г. Руската армия и генералният щаб сега притежават безценен опит на бойното поле, несравним с този на никоя друга армия - освен на Украйна.

В края на 2024 г. руското присъствие в Украйна възлиза на около 700 000 военнослужещи, което е много повече от силите, нахлули през 2022 г. Руското производство на отбранителни продукти е бързо увеличено. Само през 2024 г. Русия е произвела и ремонтирала около 1550 танка, 5700 бронирани машини и 450 артилерийски установки от всички видове. Тя също така е разположила на въоръжение 1 800 баражиращи дрона с голям обсег на действие „Лансет “3 . В сравнение с 2022 г. това представлява 220% увеличение на производството на танкове, 150% - на бронирани машини и артилерия, и 435% - на Лансетите.

Според оценките на НАТО, Германия, Полша, Дания и балтийските държави Русия е готова да атакува в рамките на три до десет години 4 . Това може да стане и по-рано, тъй като през лятото на 2025 г. в Беларус ще се проведат четиригодишните военни учения „Запад“ . Те ще демонстрират способността на Русия да провежда мащабни военни учения дори по време на война.

До тук с данните. Каква е картината?

Дори да приемем, че Русия сега ще се укроти и ще се задоволи с няколко области в Украйна, каква ще е нейната тежест нататък в Света. И няма ли тя да е силната страна, за сметка на Европа. Всъщност тя да има инструмента, в нейния случай, Руский мир чрез сила?

В една Европа, която не живее от днес за утре, трябва да променят първо мисленето и настроението си и то бързо. Имат възможности, но няма да е лесно. Защото политическите елити, макар и чувствителни към промените са свикнали да мислят в други категории. Трудно е за политик представител на селска партия от Полша да мисли за производството на дронове, а не за птицевъдство. На зелен депутат от Франция да предлага мерки за контрол над Суецкия канал. Или на либерал от Норвегия да пропагандира в кампания ограничения културния обмен със страни от Глобалния юг, работещи с Русия.

Политиците се създават, укрепват и успяват благодарение на вътрешната политика. А Европа има 27 вътрешни политики. Рядко политици добиват вкус към външната сериозно. А сега трябват и лидери. Може би дори един общ, пълновластен лидер.

А тук само говорих за военното производство. А стратегическите суровини, горивото, учебниците, настроенията сред младежта, общата стратегия. И всичко трябва да се промени много бързо.

С данните се бори, вашият предан, фон Даниц