Чий е Купянск, когато обкръжението трае три месеца
Руският ГенЩаб е освободил всичко... от пълно объркване
Ситуацията около Купянск остава един от най-острите фронтови въпроси в североизточна Украйна, където географията, логистиката и бойните действия се пресичат болезнено със силните информационни противопоставяния. Украинските сили успешно отбиха опит за прорив на врага в района на Купянск-Узловой, взеха пленници и спасиха цивилно лице, като отбелязаха, че организираният отпор лишава противника от инициатива и ресурси. Одновременно с това в медиите и в руските командни съобщения периодично се появяват твърдения за контрол над града и близкия жп възел, които украинското командване отрича и опровергава със собствени данни за устойчиво държане на позиции. Тези паралелни наративи – бойният и информационният – самите по себе си вече са част от картината кой именно държи Купянск в момент, в който линията на фронта и контролът над територията продължават да се променят.
Битката за Купянск не започна с един щурм и не завърши с един флаг, а се разтегна във времето като изтощителна операция по изолиране, износване и методично притискане. Руският замисъл беше ясен и банален: натиск откъм север и североизток, опити за вклиняване по линията на Оскол и пробив към жп възела, който превръща града в логистичен ключ за цялото направление. На практика това означаваше малки щурмови групи, инфилтрации по горски пояси и покрай реката, постоянен артилерийски и авиационен натиск и надеждата, че украинската отбрана ще се пропука под тежестта на числата. Тя не се пропука.
Украинският отговор беше по-бавен, но далеч по-рационален. Вместо фронтално „освобождение“, силите за отбрана заложиха на отрязване на подстъпите, на лов за логистиката и на превръщане на всяко руско придвижване в риск. Селата около Купянск – Киндрашовка, Радьковка и по-малките населени места по северната дъга – бяха прочиствани едно по едно, като всяко такова придвижване свиваше пространството за маневра на руските части в самия град. Артилерията и дроновете системно удряха маршрути за снабдяване, а опитите за пробив завършваха с изоставена техника, пленени войници и поредното съобщение за „неуспешна атака“.
В продължение на близо три месеца руските подразделения, останали в града и по източния бряг на Оскол, се оказаха в положение, в което всяко придвижване беше под наблюдение, всяка доставка – риск, а всяка ротация – практически невъзможна. Украинските сили не бързаха да щурмуват. Те просто затвориха пространството, прекъснаха пътищата, взеха под контрол ключовите подстъпи и оставиха времето да работи срещу противника.
Руското командване опитваше да представя това положение като „устойчиво присъствие“ или „сивата зона“, но на практика ставаше дума за изолирани групи, които разчитаха на дронове за снабдяване и на артилерийски огън отдалеч, защото наземна логистика вече нямаше. Опитите за пробив към Купянск-Узловой бяха отбивани, а всяка неуспешна атака само стягаше примката. Когато украинските части влязоха в централните квартали и поеха контрол над административните сгради, това не беше началото на операцията, а нейният финал — логичен резултат от тримесечно износване и системно притискане.
Когато украинските подразделения, включително частите на Националната гвардия, влязоха в Купянск (за пореден път) и достигнаха административния център, това вече беше логичният край на процес, а не внезапен обрат. Руският контрол се оказа такъв, какъвто беше и през цялото време – фрагментарен, временен и поддържан с огън, а не с присъствие. Дори след това боевете не спряха: противникът продължи да удря града с авиобомби и артилерия, опитвайки се да компенсира невъзможността да го държи на земята. Купянск остана фронтови град, но и ясен пример, че „контролът“, когато е изграден върху пропаганда и карти в Telegram, се разпада бързо при среща с реална отбрана.
В момент, когато Москва многократно обявяваше „превземане“ или както те казват, „освобождение“ на Купянск и дори отчети за „окружение“ на украински части звучаха като готови военни трофеи, действителността на бойното поле изглеждаше по-иначе. Докато от Кремъл говореха за „контрол“ над града и околните селища, украинската поисково-ударна групировка на корпуса „Хартія“ подготвяше и провеждаше сложна операция за възвръщане на инициативата, прониквайки в райони, в които противникът е разпръснат и логистично отсечен. Походът на украинските подразделения срещу окупационните позиции започна още през есента, когато те успяха да изолират руски части, да прекъснат техните маршрути на снабдяване и да ги притиснат до река Оскол, а в последните седмици бойците на „Хартія“ и съюзните им части освободиха села като Киндрашовка и Радьковка, влязоха в северните квартали на Купянск и доведоха до вдигането на украинския флаг над сградата на градския съвет — всичко това въпреки напористите пропагандни твърдения за обратното.
Въпросът „чий е Купянск?“ звучи далеч по-скромно от „чий е Крим“, но всъщност е по-честен тест за реалността на войната. Купянск не е мит, не е символ от XIX век и не е историческа фантазия, извадена от чекмедже. Той е конкретен град, с конкретни улици, жп възел и хора, които живеят там и които много добре знаят кой стреля по тях и откъде идва.
Отговорът е също толкова скучен, колкото и неудобен за пропагандата: Купянск е украински град. По международно право, по административно деление и по здрав разум. Това, че периодично в него влизат руски части, излизат, стрелят отдалеч или се появяват на нечии карти в Telegram, не променя този факт. Контролът не е собственост, а присъствието не е легитимност.
Русия обича да задава въпроса „чий е“ (Чия е Гренландия?), когато става дума за чужди градове. После сама си отговаря, обикновено с карта, оцветена в червено, и с формулировки като „освобождение“ или „установяване на контрол“. Купянск редовно влиза в тази схема – днес „наш“, утре „в сивата зона“, вдругиден „напълно контролиран“, а междувременно по него падат авиобомби, защото ако не можеш да го задържиш, можеш поне да го разрушиш.
Разликата между Купянск и Крим е, че тук илюзията за вечност липсва. Никой не говори за „референдум“, за „исторически избор“ или за сакрални земи. Купянск е фронтови град, временен в смисъла, в който войната прави всичко временно. Руският контрол там, когато го има, е тактически и крехък. Украинският интерес е стратегически и очевиден – без Купянск няма стабилна отбрана на североизток, няма логистика и няма линия, която да държи Харков извън обсега на сухопътна офанзива.
И точно затова въпросът „чий е Купянск?“ няма нужда от философия. Той не е предмет на пазарлък, не е геополитическа фантазия и не е карта в атлас. Купянск е украински, а всичко останало са временни военни състояния, които пропагандата се опитва да продаде като нова реалност.
фон Даниц