Да погледнем картата

OSINT-проект Ukraine Control Map

Аз ползвам основно този ресурс. Обран, лесен за разбиране, изчерпателен. Долу в дясно съм го сложил и за ваше улесленение. Това е сравнение на картата от декември 2022 г., след последната успешна украинска контраофанзива (освобождаването на Херсон), и картата сега - през юли 2025 г.

Тъмночервената линия е сега. Бледосивата линия е тогава.

Хората често пишат в коментарите си: „Вие сами съобщавате как Украйна губи село след село, естествено, че губи“, а ние посочваме, че това е голямо увеличение на оптиката.

Оттогава Русия е понесла стотици хиляди жертви, хиляди танкове, над пет хиляди бронетранспортьора, Черноморският флот е на парчета, а съвсем скоро руската стратегическа авиация беше разбита.

Винаги трябва да се прави уточнява, че за съжаление удържането на фронта се на Украйна е на нечовешка цена. В Украйна умират най-добрите от най-добрите, докато Русия изпраща на фронта декласирани елементи и ние повече от всичко искаме украинските защитници да се върнат у дома. Но от стратегическа гледна точка ето карта на реалните постижения на Путин.

И ще ви припомня, че според DeepState от 1 януари 2023 г. руската армия е завзела около 3 пъти по-малко територия, отколкото е била освободена от ВСУ по време на контраофанзивите в Херсонска и Харковска област.

Фронтовата линия (в червено)

Очертанията показват текущата линия на бойните действия между руските и украинските сили. Може да се проследи следното:

Североизточен участък:

• Линията минава през Харковска област, югоизточно от самия Харков, и се насочва на юг през Луганска и Донецка област.

• Очевидно е, че Белгородска област (Русия) играе ролята на тилова зона за Русия.

Източен и Югоизточен участък:

• В Донбас фронтът преминава през територии, традиционно спорни и интензивно атакувани – около Бахмут, Авдиивка, Донецк, Вугледар.

• Югоизточно от Донецк, фронтът следва приблизително линията към Мариупол, като остава на север от Азовско море.

Южен участък – Запорожие и Херсон:

• По-нататък червената линия пресича Запорожка област, като минава северно от Мелитопол.

• Очевидно стабилизирана зона съществува между Днепър (Днепропетровск) и Запорожие.

• В Херсонска област линията следва приблизително река Днепър и не пресича към западния бряг, което подсказва, че украинците вероятно са се удържали на запад от реката.

---

Ключови детайли от картата:

• Дата на данните: 20 юли 2025

• Точката на максимално руско настъпление изглежда се концентрира в Донецка и Луганска област — класическият "проблемен триъгълник".

• Няма сериозно навлизане в Западна Запорожка област, нито пробиви към Одеса или Киев.

В края на юли 2025 г. фронтовата линия в Украйна прилича на разтегнат шев, прокаран с груб конец през разкъсан плат. Нищо симетрично, нищо устойчиво. Само хиляди километри прах, бетон, канали, бетонобъркачки, дронове и мълчаливо мъртви села, от които е останал само гугъл-таг и дим.

На север, край Харкив, Русия така и не успя да си купи сражение. След неколкомесечни усилия да отвори нов фронт от Белгород, обстановката застина. Теоретично руснаците влязоха няколко километра в Украйна, практически постигнаха само това — да разтегнат линията си и да изложат още повече тиловете си на украински дронове. Украйна не бърза да си върне всичко там. По-важно ѝ е да държи Харкив жив, а Белгород — в напрежение.

В Донбас картината е класическа — кървава и абсурдна. Руската армия продължава да натиска по старите си вектори: Покровск, Торецк, Часив Яр. Никъде не успява да направи пробив, но и никъде не отстъпва. Това е битка на ампутирани възможности. Украйна изстрелва прецизни снаряди, Русия — вълни от пехота. Градовете вече не са градове, а координатни системи. Името „Бахмут“ не обозначава населено място, а дупка.

Южно от Донецк, в Запорожка област, настъпи затишие, което не бива да се бърка с мир. И двете армии са изчерпани. Русия прокопава още отбранителни линии зад Токмак, а Украйна гледа през дронове и чака пролука. Проблемът е, че този фронт е открит, равнинен — който тръгне, тръгва или да спечели войната, или да я загуби сам.

Херсон е друг свят. Тук се воюва повече по въздух и по вода, отколкото по суша. Река Днепър е фронт сама по себе си. Украински спецчасти правят нощни набези на източния бряг, а Русия ги чака с дронове и минохвъргачки. Никой не контролира напълно нищо, но всички умират достатъчно често, за да се нарече това „задържане на плацдарм“.

Между Мелитопол и Мариупол — Русия опазва сухопътната си артерия към Крим с цената на почти всичко. Ако я загуби, Крим остава без гръб. Украйна знае това. Затова удря с ATACMS по ЖП-възли, по складове, по командни пунктове, по всичко, което е повече от петима на едно място. Засега не е достатъчно, за да пробият. Но не е и малко, за да се забрави.

фон Даниц