Радев: Инструментът на Москва в България
Мирът по кремълски: как комунистите отварят вратата за Русия
И така, вече пряко сме в проблема с Украйна!
Румен Радев влиза в политиката окончателно. Партия, движение или „платформа“ – това са технически детайли. Същината е по-важна: човекът, изваден като „надпартиен“ президент, се оказа дългосрочен политически актив. И то не за България.
Това не започва днес.
Още през 2016 г. генерал Леонид Решетников – бивш високопоставен кадър на съветското и руското разузнаване, тогава директор на Руския институт за стратегически изследвания – публично признава, че е обсъждал с ръководството на БСП профила на бъдещия български президент. Не конкретно име, а модел: мъж, сравнително млад, военен, неизхабен, „чист“ от прехода.
След това БСП изважда Румен Радев.
Съвпадението е пълно.
Случайно – твърде много.
Тук няма нужда от конспирации. Няма „спускане“, няма тайни инструкции. Има нещо много по-ефективно: руско стратегическо мислене, приложено през местни политически посредници. Русия не назначава. Русия оформя терена, а българските партии сами избират кой да играе на него.
Радев се оказа идеален.
В двата си мандата той последователно:
– размива отговорността за руската агресия срещу Украйна,
– въвежда езика на „двата лагера“ и „сложния конфликт“,
– саботира ясната евроатлантическа позиция,
– превърна служебните правителства в инструмент за влияние,
– и наложи „суверенистка“ реторика, напълно съвпадаща с руските интереси в региона.
Нито веднъж – ясна политическа цена за Кремъл.
Нито веднъж – категорична позиция срещу Русия като агресор.
Това не е неутралност. Това е полезност.
Сега идва следващият етап: партийният. Президентският капитал се конвертира в политически проект. Антисистемен на думи, но удобен за Москва по съдържание. Проект, който ще говори за „мир“, „реализъм“, „национален интерес“ – все понятия, отдавна изпразнени и напълнени с руски смисъл.
Тук връзката с Решетников вече не е персонална, а концептуална. Русия не търси послушни фигури. Търси дългосрочни процеси, които ерозират Запада отвътре. Радев е точно такъв процес – бавен, легитимен, институционално произведен.
Той не е руски агент.
Той е руски резултат.
И ако днес това изглежда като „нов политически проект“, утре ще се окаже поредният канал за влияние, представен като национално спасение.
Русия не печели чрез танкове в София.
Печели, когато български политици започнат да мислят и говорят като нея – доброволно.
Румен Радев не е нужно да е агент, за да бъде човек на Путин в политическия смисъл на думата – достатъчно е последователно да действа в негова полза. Във всеки ключов момент той заема позиции, които облекчават Русия: релативизира агресията, блокира твърди решения, внушава „мир“ по кремълска дефиниция и подменя евроатлантическия избор с мъгляв „национален интерес“. Това е модел на поведение, не единична грешка. Когато един политик системно произвежда резултати, удобни за Москва, той функционира като човек на Путин, независимо как сам се нарича. В този смисъл Радев не е отклонение, а инструмент – легитимен, избран, институционален – чрез който Русия печели влияние в България без да стреля, без да плаща и без да поема отговорност.
Комунистите в България отново правят това, което умеят най-добре – работят за победата на Русия, този път без танкове, а чрез „национални“ лица и уж суверенен език. Проектът „Радев“ не е грешка, не е наивност и не е случаен завой, а съзнателен избор: да се наложи фигура, която говори за „мир“, когато Русия води война, за „реализъм“, когато се изисква позиция, и за „национален интерес“, дефиниран така, че винаги съвпада с интереса на Кремъл. Това не е лява политика и не е патриотизъм, а колониално мислене, маскирано като държавничество. Целта е проста и стара: България да не победи като свободна, западна държава, а Русия да победи вътре в България – през институции, през избори и през хора, които се представят за независими, докато вършат същото, което комунистите вършат от 1944 г. насам.
Комунистите се радват шумно и без свян, защото усещат победа, която чакат от десетилетия: Русия да спечели в България без окупация, без преврати и без танкове. Радват се, защото техният език отново е на власт – „мир“ вместо съпротива, „реализъм“ вместо позиция, „национален интерес“, преведен от Кремъл. Радват се, защото президентският авторитет се превръща в партиен ресурс, а геополитическата зависимост – в уж легитимен избор. За тях това не е просто политически проект, а доказателство, че старият модел работи: България може да бъде отклонена от Запада не със сила, а с лица, които изглеждат „свои“, говорят „от името на народа“ и водят страната точно там, където Москва я иска.
Мислете с главите, не с телевизорите!
фон Даниц