Операция по извличане в Иран
Реалността настигна пропагандата: случаят с F-15 Eagle
Спасяването на втория пилот от свален F-15 Eagle над Иран се превърна в една от малкото ясно очертани истории в иначе замъгления информационен поток около конфликта. След приблизително 36 часа на територия, контролирана от противника, летецът е бил открит и евакуиран, с което операцията приключва успешно — поне според наличните към момента данни.1
Още в първите часове след инцидента иранските медии и свързани с тях канали започнаха да съобщават за „пленени пилоти“, „свалени F-35 Lightning II“ и други елементи от познатия репертоар. Такива твърдения се разпространяват бързо, но почти никога не се потвърждават впоследствие. В случая липсата на каквито и да било доказателства за пленени американски летци говори сама по себе си.
Реалната картина, доколкото може да се възстанови, е по-прозаична и далеч по-показателна. Пилотът катапултира над враждебна територия, вероятно с травми при приземяването — нещо съвсем обичайно при такива ситуации. След това влиза в режим на укриване, използвайки аварийното си оборудване, включително радиомаяк за локализация.
Оттук нататък започва класическа операция по бойно търсене и спасяване (CSAR). Съединените щати традиционно влагат огромен ресурс именно в този тип мисии, по една проста причина: пилотът е много по-ценен от самолета. F-15 Eagle може да бъде произведен отново; обучението на опитен летец отнема години.
По наличните сведения операцията е включвала сериозна огнева поддръжка, въздушно прикритие и вероятно участие на специални сили. Споменават се и Lockheed AC-130, което би било логично при осигуряване на периметър в нощни условия. Възможно е да са използвани и транспортни самолети Lockheed C-130 Hercules за извеждане на екипа.
Твърденията, че два такива самолета са били изоставени и унищожени на земята, ако са верни, говорят за изключително рискован етап от операцията — импровизирана площадка, ограничено време и висока вероятност от контакт с противника. Това не е „чиста“ операция, а по-скоро такава, в която нещата са били на ръба.
Ако оставим настрана официалните съобщения и пропагандните изблици, подобна операция може да бъде проверявана и по съвсем прагматичен начин. Не напълно, но достатъчно, за да се отдели вероятното от измисленото.
Първото, което се гледа, са сателитните изображения. При твърдения за кацане на Lockheed C-130 Hercules2 на импровизирана площадка, трябва да има следи — утъпкана зона, изгорели участъци, остатъци от техника. Дори при унищожаване на машините на място, теренът „помни“. Компании като Planet Labs или Maxar Technologies често публикуват такива кадри с минимално закъснение.
Вторият индикатор са NOTAM-ите — известията до пилотите. При интензивна въздушна активност, особено военна, се затварят въздушни коридори или се ограничават зони. Рязка поява на такива ограничения в югозападен Иран, например около Дехдешт, би подсказала, че „нещо се случва“, дори без официално признание.
Третият слой е радиотрафикът и авиационното движение. Макар военните самолети често да летят с изключени транспондери, съпътстващите платформи — танкери, разузнавателни самолети, понякога дори спасителни — могат да бъдат засечени чрез услуги като Flightradar24. Не директно над зоната, но в периферията — над Кувейт или Персийския залив.
Четвъртият елемент са локалните свидетелства — видео, снимки, публикации в социални мрежи. Те са нож с две остриета. От една страна, често показват реални експлозии, пожари или прелитания. От друга — почти винаги са извадени от контекст или дори стари. Затова се гледа съвпадение: време, геолокация, посока на сенките, звук. Една-единствена публикация не значи нищо; десет сходни вече са сигнал.
Петият индикатор е тишината. Ако се твърди, че са свалени множество самолети, убити десетки американски военнослужещи и разгромен десант — а няма нито едно независимо потвърждение, нито сателитно, нито визуално, нито косвено — това само по себе си е информация. В съвременната среда подобни събития трудно остават напълно невидими.
И накрая — най-баналното, но и най-надеждното: времето. Истинските операции се „разкриват“ постепенно. Излизат снимки, детайли, понякога дори официални признания със закъснение. Измислените истории живеят кратко — шумни са в началото и изчезват без следа.
В случая със спасения пилот от F-15 Eagle има достатъчно косвени признаци, че операция е имало. Но мащабът ѝ, дълбочината на проникване и реалните загуби остават в зоната на предположенията.
Което, ако трябва да сме честни, е нормалното състояние на всяка война — далеч от телевизионната версия с ясни линии и категорични истини.
Иранската страна също съобщава за жертви сред местни формирования и доброволци, участвали в издирването. Тези данни не могат да бъдат независимо проверени, но самият факт, че е била обявена награда за залавяне на пилота, подсказва, че той не е бил под контрола на властите.
По-интересният въпрос е как изобщо се стига до свалянето на самолет в условия, при които иранската ПВО се смята за силно деградирана. Израелски източници твърдят, че се използва мрежа от многоспектрални камери за пасивно откриване на цели — система, която не излъчва и съответно трудно се неутрализира. При достатъчно покритие това позволява да се прогнозира маршрутът на самолета и да се организира засада с мобилни средства — ПЗРК или леки зенитни комплекси.
Това обяснява и рядкостта на подобни случаи. При липса на радарно насочване вероятността за успешно поразяване остава ниска, но не и нулева — особено ако самолетите работят на малка височина.
В крайна сметка операцията завършва с основната цел: пилотът е изведен жив. Всичко останало — броят на участниците, мащабът на проникването, предполагаемите загуби — ще остане предмет на уточнения, вероятно с години.
Исторически погледнато, това ще бъде дребен епизод — една линия в хрониката на войната. Но на оперативно ниво той показва нещо съществено: приоритетите. За едната страна човекът е ресурс, който се извлича на всяка цена. За другата — инструмент за пропаганда, ако бъде заловен.
Разликата не е нова. Но в такива моменти става видима.
Даниц
https://www.bta.bg/bg/news/world/1099902-tramp-vtoriyat-chlen-na-ekipazha-na-svaleniya-nad-iran-amerikanski-samolet-f-15
