Крим и ...Синай

Прилики и разлики

Разбирате, надявам се, защо не ви занимавам с дипломация? Новини-много, файда- йок. Не се занимавам с глупости.

Сделка…Сделка?! Но се чудех се на какво ми прилича??

Кемпдейвидската сделка (телевизионните емисии от 1978-1989) , как ви звучи? В България, която помня, само така я наричаха. А беше, мирен договор…

Историята е категорична: мир настъпва тогава, когато окупаторът връща заграбеното. Това направи Израел със Синай (полуостров) и затова Кемп Дейвид остана в историята като пример за успешна дипломация. Русия отказва да стори същото с Крим( полуостров) – и затова всички приказки за „бърз мир“ са празни. Без връщане на полуострова няма сделка, няма компромис, няма стабилност. Има само война, отложена за утре. Ето един пример.

Да, в съветската и българската преса от 1978 г. споразумението от Кемп Дейвид често се нарича „Кемп-Дейвидска сделка“. Терминът „сделка“ е използван, за да подчертае, че споразумението е резултат от преговори и компромиси между страните, без да се използват термини с негативен оттенък като „предателство“.

Ще ви напомня, споразумението от Кемп Дейвид от 1978 г. (Шангрила-вилата на източните склонове на Апалачите на Франкрин Рузвелт от Втората Световна…) остава ярък пример за дипломация, при която мирът се постига чрез връщане на окупирана територия. След войната от 1973 г. между Израел и Египет, президентът Джими Картър посредничи между израелския премиер Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат. Резултатът е мирен договор, по който Израел се съгласява да върне Синайския полуостров на Египет в замяна на официално признаване и нормализиране на отношенията. Договорът включва гаранции за сигурност, демилитаризация на определени райони и механизми за мониторинг от страна на Съединените щати.

Като сравняваме този процес с настоящата ситуация около Крим, се очертават няколко ключови различия, но и една бляскава еднаквост. Крим е територия, анексирана от Русия през 2014 г., срещу което Украйна и международната общност нямат съгласие. Египет доброволно приема мир, съпроводен с връщане на окупирана земя. Украйна се намира в ситуация, в която нейна собствена територия е окупирана, а мирът не предполага ясна размяна на територии с Русия.

В Съветския съюз споразумението е било разглеждано като предателство, особено след като Египет признава Израел и се оттегля от общата арабска позиция срещу еврейската държава. Това е довело до охлаждане на отношенията между Египет и други арабски държави, както и до критики от страна на СССР.

• Да кажем, че в Кайро и Тел Авив споразумението е било „мир“, но в Дамаск, Триполи и Москва – „предателство“.

• Че в Съветския съюз дори са използвали израза „Кемп Дейвидската сделка“ с подигравателен тон.

• Че самият Садат е платил с живота си за този избор – убит от ислямисти през 1981 г. именно заради „предателството“ в Кемп Дейвид.

Важен паралел между двата случая е стремежът към мир и ролята на голямата сила като посредник. В Кемп Дейвид Съединените щати (имат си президент) играят активна и решаваща роля за постигането на споразумението. В случая с Крим и Украйна посредничеството на САЩ и Запада е значително по-ограничено, а решенията зависят не само от преговори, но и от военната и политическа ситуация на терена.

От историческа гледна точка Кемп Дейвид показва, че мирът е възможен, когато и двете страни имат ясно разписани условия, а окупаторът е готов да върне територия за стабилност. В настоящия случай условията са несравними: Русия не проявява готовност да върне Крим, а Украйна не може да бъде принудена да „отстъпи“ собствената си територия срещу мир.

В България, като част от социалистическия блок, също е имало официални и неофициални реакции срещу споразумението. Въпреки че конкретни цитати не са налични, историческите източници показват, че българските медии и официални лица са изразявали критика към споразумението, възприемайки го като акт на предателство към палестинската кауза и арабската солидарност.

Тази разлика прави паралелите между Крим и Синай ограничени: въпреки че и двата случая включват спорни полуострови, историческите и политическите контексти са коренно различни. Кемп Дейвид остава пример за успешна дипломатическа намеса, докато Крим показва сложността на съвременните конфликти, където мирът не може да бъде постигнат чрез едностранни отстъпки.

Днес ситуацията с Крим изглежда формално сходна: Русия е окупатор, Украйна е жертвата. Русия твърди, че иска мир, както Израел го е искал през 1978 г. Но тук се открива съществената разлика: Русия не иска да върне окупирания полуостров. Тя настоява Украйна да легитимира анексията. Това обръща логиката на преговорите и прави сценария „Кемп Дейвид“ невъзможен – окупаторът не предлага компромис, а жертвата трябва да направи отстъпка.

Ролята на посредника се променя. Американският президент не може да повтори модела на Картър, защото Картър не се е правил на „интересен наблюдател“. Той е притискал този, който е взел чуждото, да върне територията си, ако иска мир. В съпоставка, изглежда, че Джими Картър е много по-добър майстор на сделката от Доналд Тръмп – който често се държи по-скоро като арбитър на външни впечатления, отколкото като истински посредник, готов да наложи компромис на завоевателя.

Тук се крие и ключовият урок от историята: мирът не идва чрез „симетрични“ преговори, когато едината страна е жертва, а другата – завоевател. Точно обратното – мирът идва, когато окупаторът е готов да върне чуждото, да признае граници и да понесе политическите последици. Без тази стъпка всякакви паралели остават само на хартия.

И ако трябва да се каже най-ясно: Русия днес е формално в ролята на Израел, а Украйна – на Египет. Но Русия отказва да направи това, което Израел направи преди повече от четиридесет години. Докато това продължава, всякакви надежди за „бърз мир“ остават илюзия. Историята не се повтаря сама – тя просто показва кой следва правилата на реалната дипломация и кой ги пренебрегва.

Онова беше сделка, сега ще е сделка… Два полуострова, но само един посредник. Картър не беше лош посредник. Сега го норочиха. На кое отгоре?

За мен важно е, как Тръмп ще го отиграе. До тук - нула на - 100.

Фон Даниц