Запорожкото направление

Какво става край Днепър?

Изчаках седмица за да се ориентирам подробно за случващото се на Запорожкото направление. А и тук не се занимавам с новини, а по-скоро с пъзела от събития, което да ни доведе до изводи за перспективите. Но ето какво разбрах за себе си, което ви и представям.

Камянске, Запорожка област, юли 2025. Районът, който доскоро фигурираше по-скоро като скучно петно във всекидневните сводки, изведнъж се оживи – и то не за добро. След над три години относително стабилна фронтова линия по течението на река Янчекрак (При вливането в Днепр, Янчекрак всъщност преминава в разширените води, характерни за долния Днепър. Тя се губи в рамките на значително по-широки води на голямата река. За ориентир: долният Днепър – на това място – е широк между 490 и 610 м С оглед това, при вливането си Янчекрак достига приблизително до тази ширина – референтно 0,5–0,6 км.), 128-а бригада на украинската териториална отбрана беше извадена от релси с една изненадващо прецизна атака на руския 247-и десантен полк. Не става дума за огромен пробив, нито за светкавично настъпление – просто поредното от онези тихи срутвания, които се случват, когато години на изтощение се сблъскат с добре подготвена авиационно-артилерийска канонада и малко повече търпение от отсрещната страна.

На 23 юни, около разрушения мост над Янчекрак, всичко започна стандартно – руски ФАБ-ове (планиращи бомби), изстреляни от Ка-52М (това е новост), в комбинация с Х-39, разчистиха терена. Веднага след това групи от 247-и полк преминаха реката, удариха директно по позициите на 230-и батальон от териториалната отбрана и се закотвиха в зданието на бившето начално училище – едно от онези места, където някога се е учела история, а сега самата история се пише с 152 мм калибър. Координатите му – 47.54381, 35.365877 – вече фигурират в повечето руски и украински бойни доклади. Украинският отговор не закъсня: на 25 юни JDAM от украинска авиация направи опит да уравни сградата със земята. Неуспешно.

От този момент нататък събитията се развиха с инерцията на снежна топка по наклон. Руснаците стабилизираха плацдарма си – дълбочината му е около 600 метра, ширината приблизително два километра. След това, в края на юни и началото на юли, изпратиха от него няколко щурмови клина към северната част на Камянске. Резултатът: защитата на 128-а бригада, вече разклатена, окончателно се срина. Според публикации в DeepState от началото на юли, командването на бригадата дори се е опитало да укрие мащаба на поражението чрез розови рапорти, в които явно не фигурира думата „пробив“. Както обикновено в такива случаи, липсата на точност в докладите не спира куршумите.

Снимка от Каменское

Още по-на юг, при вече известния южен прибрежен клин, създаден през декември 2024 г. с операция на украинския специалния полк „Кракен“ под прикритието на мисия на МААЕ (да, все още звучи като сценарий от лоша сатира), също нещата изглеждат зле. 241-а бригада на Териториалната отбрана, в която понастоящем се сливат елементи от 207-и, 204-и и 251-и батальони, е под натиск от 429-и руски мотострелкови полк. Елементи от 108-и и 247-и въздушнодесантни (ВДВ) полкове (и двата от състава на 7-а ВДВ дивизия), както и 1152-и отделен мотострелкови полк (от 58-а общовойскова армия) действат в района на Камянске (това са руски твърдения, телеграмите им са странно единодушни). Ако вярваме на последните карти на DeepState от 7–8 юли, руснаците вече навлизат в югоизточния сектор на самото Камянске и са на косъм от това да изтласкат украинските части обратно отвъд реката. Засега този прицелен натиск не е довел до пълно изтласкване, но се водят ожесточени боеве буквално на ниво къща по къща.

Официалната позиция на украинската страна, изразена чрез говорителя на Южното оперативно командване, остава оптимистична – Камянске не е загубено, позициите се държат, макар и с тежки загуби и частични отстъпления. Само че границата между „частично отстъпление“ и „неуспешна отбрана“ е тънка като струна – особено когато щурмовите групи от ВДВ вече са вътре в населеното място. И макар че украинската авиация, дронове и артилерия продължават да оказват активна съпротива, общата картина е ясна: Камянске вече не е онзи застинал фронтов участък от 2023-а. Сега е подвижна бойна зона, където ритъмът се задава от руския десант и украинската нужда от време – време за ротиране, прегрупиране и, може би, нова линия на отбрана.

Въпросът е не толкова дали Камянске ще падне изцяло – може и да не стане. Въпросът е колко още подобни „частични пробиви“ могат да понесе защитата по целия Запорожки фронт, преди линията наистина да се превърне в карта от спомени. И кой първи ще си признае, че това вече се случва.

фон Даниц