Холодоморът
Украинската зима 2025–2026
Терминът „холодомор“1 не е публицистична приумица, а точно описание на стратегия. Русия не се опитва просто да „остави Украйна без ток“. Целта е по-елементарна и по-безпощадна: да разруши условията за живот през зимата. Тази война не се води срещу фронта, а срещу мрежата — електрическата, отоплителната и социалната. Накратко, срещу хората.
Украйна в момента се държи на три работещи атомни електроцентрали. Те осигуряват повече от половината от електроенергията, която страната реално произвежда. Това обаче не означава повече от половината от необходимото. Общото производство вече е орязано до ниво, което при зимно потребление покрива едва около две пети от нуждите. Останалото се компенсира с внос, аварийни генератори и, в крайна сметка, с изключвания.
Руската кампания срещу енергетиката еволюира. В началото ударите бяха срещу големи топлоелектроцентрали — масивни, трудни за унищожаване, но податливи на кумулативен ефект. След десетки и стотици попадения резултатът вече е налице: всички ТЕЦ са повредени или частично извадени от строя. Когато това се оказа недостатъчно, фокусът се премести към по-уязвимото звено — подстанциите.
Подстанцията не е електроцентрала. Един удар по трансформатор означава пожар, който не се гаси, а се изчаква да изгори. Това не е ремонт, а подмяна, а такива трансформатори не стоят на склад в хиляди бройки. Един дрон или една ракета могат да оставят цял градски район без ток и отопление за седмици. Така се стига до парадокса на тази зима: има генерация, но няма доставка.
Киев е най-ясният пример. Градът формално получава електроенергия от атомните централи, но реално живее в режим на няколко часа ток и дълги прекъсвания. Хората се редят за топла храна, не защото няма продукти, а защото няма как да се сготви. Отоплителните системи спират, тръбите замръзват, жилищните блокове изстиват за часове. Това не е колапс от един удар, а системно разграждане.
Важното е да се разбере и друго: това не е „енергийна криза“ в класическия смисъл. Ядрените централи работят. Проблемът е, че мрежата се превръща в решето. Русия избягва удари по реакторите, защото политическата цена би била неприемлива. Вместо това се води война на по-ниско, но по-ефективно ниво — срещу възлите, които свързват производството с потреблението.
„Холодоморът“ е опит за изтощаване. Да се направи всекидневието толкова трудно, че самото оцеляване да изяде ресурсите на обществото. Да се прехвърли войната от окопите в апартаментите. Да се замрази държавата не с един решителен удар, а с хиляди малки прекъсвания.2
Това е и причината ядрената енергия да не е спасение, а само отложен срив. Трите атомни централи са гръбнакът на системата, но гръбнак без нерви не движи тяло. Докато подстанциите горят, а трансформаторите се търсят из Европа, студът остава оръжие. И то оръжие, което не цели военна победа, а физическо изтощение на цивилното население.
Трите работещи ядрени централи — Ривненската, Хмелницката и Южноукраинската — са последните стабилни опорни точки на енергийната система. Те дават над половината от електроенергията, която Украйна изобщо успява да произведе в момента, но това е половината от вече свит обем. При зимни пикове тази генерация покрива приблизително една трета до малко под половината от реалното потребление. Ядрените реактори не могат да компенсират унищожените топлоелектроцентрали, нито да заменят разрушената мрежа. Те осигуряват базов ток, но не и гъвкавост — не могат да „догонват“ пиковете, нито да захранват градове, когато подстанциите между тях и потребителя са изгорели.
За киевчани това се превръща в битка за елементарно оцеляване.3 При минус десет градуса панелните многоетажни блокове изстиват за часове, когато токът и отоплението спрат. Без електричество няма помпи, без помпи няма вода, а без вода отоплителните системи замръзват и се разкъсват. Апартаментите се превръщат в хладилници, хората се събират в една стая, готвят на туристически горелки или изобщо не готвят. Това е война, в която градът не се превзема с танкове, а се изключва — квартал по квартал, вход по вход.
И въпреки това украинците не се пречупват. Градовете продължават да живеят в режим на импровизация — с генератори, пунктове за топлина, доброволчески кухни и мрежи за взаимопомощ. Държавата се държи не защото условията го позволяват, а защото обществото отказва да приеме замръзването като капитулация. „Холодоморът“ не постига целта си: вместо срив, той произвежда …ярост.
фон Даниц
холодомор е нова украинска дума, описваща масова смърт (мор) от студ (холод), по аналогия с голодомора от 30-те години на ХХ век. Украинското г е меко, гърлено (близо до българското „х“, но по-звънко), не е твърдо „г“ като в руски или български, но все пак е „г“, не „х“.
Затова:
голод — с „г“
холод — с „х“
Тази разлика е важна и смислоразличителна в украинския.
https://www.currenttime.tv/a/ukraina-kiev-elektrichestvo/33654475.html
https://kiev.informator.ua/uk/u-kiyevi-transportniy-kolaps-distatisya-pravogo-berega-na-metro-nemozhlivo-na-zupinkah-shaleni-chergi