Съветско предложение за пълно ядрено разоръжаване до 2000 година
1986 г. и алтернативната история на ядрената сигурност
Слабо казано, една доста показателна годишнина! Днес звучи почти неправдоподобно, на ръба на фейка или “дълбоко неразбиране на величавата, вековна, руска стратегия”.
Една от най-упоритите мантри, които се повтарят около войната в Украйна, гласи, че „ядрена държава не може да бъде победена“. Тази теза се поднася като геополитически закон, почти като природно явление: гравитация, ентропия, ядрен чадър. Особено усърдно я повтарят русофилите, обикновено с назидателен тон, сякаш изговарят дълбока стратегическа истина, недостъпна за „наивния Запад“. В действителност това не е закон, а оправдание. Не аналитично заключение, а идеологически комфорт — начин всяка агресия да бъде предварително легитимирана, а всяка съпротива да бъде обявена за безсмислена.
Проблемът с тази опорка не е само морален, а исторически. Ако ядрената държава по дефиниция не може да бъде победена, тогава целият режим на контрол на въоръженията от Студената война е бил безсмислен. Тогава няма логика в договори, преговори, ограничения и инспекции. А най-вече няма логика в един конкретен момент от януари 1986 г., когато самият Съветски съюз — архетипът на „непобедимата ядрена сила“ — публично формулира план за свят без ядрени оръжия.
Преди четиридесет години, на 15 януари 1986 г., Михаил Горбачов прави нещо, което днес звучи почти като политическа фантастика: обявява план за пълно премахване на всички ядрени оръжия до 2000 г.1 Не „значително намаляване“, не „нов режим на доверие“, а нула. А ден по-късно Министерството на отбраната и Министерството на външните работи на СССР излизат заедно пред камерите. Георгий Корниенко, първи заместник-министър на външните работи, и маршал Сергей Ахромеев, началник на Генералния щаб, представят плана публично, по съветската телевизия, с плакат, срокове и фази. Това не е брифинг за успокояване на пацифисти, а демонстрация, че армията и дипломацията говорят с един глас.
Самият факт на този съвместен брифинг е по-важен от риториката. В съветската система подобно нещо означава институционално решение, не импровизация. Ахромеев не е декоративна фигура, нито „гласът на партията в униформа“. Той е човекът, който планира войната. И именно той застава до дипломат и обяснява как тази война трябва да стане невъзможна. Плакатът зад тях не е красив, но е показателен: хоризонтална времева линия, три етапа, конкретни мерки. Това е езикът на Генералния щаб, не на лозунга.
Ето как посланик Джеймс И. Гудбай (James E. Goodby) описва контекста на инициятивата2:
Светът се промени от онези опияняващи дни, но днес е по-ясно от всякога, че двойното предизвикателство на ядреното разпространение и ядрения тероризъм трябва да бъде посрещнато чрез „потвърждаване на визията за свят без ядрени оръжия“. В момент, когато международната общност се бори да предотврати лавина от решения на все повече държави да се сдобият с ядрено оръжие, идеите, които за кратко застанаха в центъра на вниманието в Рейкявик, изглеждат като най-добрия отговор, с който разполагаме.
Рейгън и Горбачов доведоха две велики нации до самия край на ерата на Студената война. Двама революционери, всеки по свой начин, се превърнаха в катализатори на историческа промяна. Горбачов осъзна, че Съветският съюз се нуждае от радикална икономическа реформа и че за да я осъществи, трябва да сложи край на идеологическата конфронтация със Запада. Рейгън не приличаше на нито един друг американски президент с отвращението си към неморалността на ядрената война, с готовността си да направи нещо по въпроса и със способността си да действа според инстинктите си. Обръщайки гръб на класическия контрол над въоръженията, той настоя за ядрено разоръжаване и постигна забележителни резултати. Рейгън и Горбачов намериха обща почва още на първата си среща в Женева през 1985 г.; двамата лидери заявиха, че „ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена“.Първият етап, 1986–1990 г., е замислен като бързо охлаждане на системата. Спиране на ядрените опити, дълбоки съкращения на стратегическите арсенали на СССР и САЩ, ликвидация на ракетите със среден обсег в Европа. В същия пакет влиза и замразяване на арсеналите на Великобритания и Франция. Това последното често се пропуска, но е ключово: планът не е трик срещу Вашингтон, а опит да се очертае многостранна рамка, в която ядреното оръжие престава да бъде валута на статута.
Вторият етап, 1990–1995 г., вече е далеч по-неудобен. Там се появяват тактическите ядрени оръжия, най-малко контролираната и най-опасната част от ядрените арсенали. Тук се предполага и присъединяване на всички ядрени държави към процеса. С други думи, планът напуска двуполюсния свят и се опитва да го затвори. Това е моментът, в който инициативата става политически токсична за всички, които разчитат на ядреното оръжие като застраховка срещу собствените си слабости.
Третият етап, 1995–2000 г., е радикален дори по стандартите на края на Студената война: пълна ликвидация на всички ядрени оръжия и създаване на режим, който да предотврати повторното им възникване. Това предполага дългосрочна стабилност, доверие и липса на ревизионизъм. Предполага свят, в който големите войни са изключение, а не инструмент.
Този план не се проваля, защото е бил технически невъзможен. Той се проваля, защото логиката, на която е стъпил, е изоставена. Срещата в Рейкявик през октомври 1986 г. показва колко близо се стига до реални, почти немислими дотогава съкращения, и колко бързо недоверието и вътрешнополитическите страхове връщат всичко назад. След това идват краят на СССР, разпадането на договорната архитектура и бавното, но последователно възстановяване на ядреното оръжие като политически аргумент.
В контекста на войната в Украйна този епизод е неудобен. Той разбива мита, че днешната руска ядрена реторика е неизбежно продължение на „вечната стратегическа култура“. Същата държава, със същия военен апарат, е формулирала идея за свят без ядрени оръжия и я е представила публично, с участието на Генералния щаб. Разликата не е в географията, а в избора. Днешната Русия използва ядреното оръжие като инструмент за изнудване и прикритие на конвенционална агресия. СССР от 1986 г., при всичките си дефекти, поне за момент приема, че сигурността не може да се гради вечно върху заплаха за унищожение.
Това не прави онзи СССР морален ориентир. Но показва нещо по-важно: историята е имала разклонения. Войната в Украйна не е резултат от някаква историческа необходимост, а от демонтажа на една логика, която е била формулирана, чертана на плакати и обяснявана по телевизията. Днес, когато ядреното оръжие отново се размахва като аргумент, този плакат от 1986 г. изглежда като документ от паралелна реалност. Не защото е утопичен, а защото показва колко съзнателно е бил избран другият път.
Разбира се, планът не е реалистичен. Но от друга страна, много от неговите елементи се превръщат в реалност: Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и по-къс обхват (INF), договорите START и Всеобхватният договор за забрана на ядрените тестове (CTBT). Дори Великобритания и Франция в крайна сметка не само замразяват, но и действително намаляват своите арсенали, въпреки че Маргарет Тачер изглежда мисли точно обратното. Запомнени са нейните думи, между другото, казани на официален банкет в Кремъл и със сигурност произнесени в доста по-обширен контекст:
„Светът без ядрени оръжия би бил по‑нестабилен и по‑опасен за всички нас.“Историята на съветското предложение от 1986 г. показва, че дори на пръв поглед утопични идеи могат да окажат реално влияние върху световната политика и контрола над оръжията. Светът не е предопределен, а изборите на лидерите имат последствия, които се простират десетилетия напред. Плакатът от онзи брифинг и смелите думи на Горбачов и Ахромеев са напомняне, че е възможно да се мисли отвъд логиката на вечната заплаха и че понякога смелите инициативи задават пътя за реални промени — дори когато изглеждат нереалистични в своето време. Така че, изглежда, че смелостта наистина се отплаща.
фон Даниц
https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1986/01/16/moscow-proposes-a-timetable-for-nuclear-arms-ban/bb6e3451-5c34-49f9-908c-5c0300e25cda/?utm_source=chatgpt.com
https://www.armscontrol.org/act/2006-09/looking-back-1986-reykjavik-summit