Украйна във въздушната буря на 24 януари
От цифри до разрушения: войната на дроновете и ракетите
Нощта срещу 24 януари не започна с експлозии, а с с цифри. Първо десетки, после стотици точки по екраните на украинската противовъздушна отбрана. До разсъмване те станаха почти четиристотин.
Русия нанесе комбиниран въздушен удар, какъвто дори за тази война звучи прекомерно. В небето над Украйна едновременно се появиха балистични ракети, крилати ракети от въздушно и наземно базиране, хиперзвукови средства и масови вълни ударни дронове. Това не беше атака „по цели“, а атака по системата — по самата способност на страната да се защитава, да следи, да реагира, да диша.12
От юг и изток тръгнаха балистични „Искандер“, след тях дойдоха ракети от авиационно базиране — Х-22 и Х-32, оръжия, създадени още за студената война, но модернизирани да пробиват ПВО и да носят тежки бойни глави. За първи път в този контекст бяха регистрирани и „Циркон“ — хиперзвукови ракети, символ на руската военна пропаганда, пуснати не за ефект, а като част от реален боен пакет. Към тях се добавиха управляеми ракети от по-лек клас, използвани за точкови удари по инфраструктура.3
Руски оръжия и средства в големия въздушен удар през 24 януари 2026
Ракетни системи и крилати оръжия
2 противокорабни хиперзвукови ракети 3М22 „Циркон“ – мощни, трудно прихващаеми, изстреляни от района на Крим.12 крилати ракети Х-22 / Х-32 – стратегически ракети, пускащи се от въздуха, за първи път насочени към Киев.6 балистични ракети „Искандер-М / С-300“ – изстреляни от руска територия и окупиран Крим.1 управляемa авиационнa ракета Х-59/69 – прецизно въздушно оръжие, насочено към инфраструктурни цели.Ударни безпилотни летателни апарати (БпЛА)
Общо 375 ударни дрона от различни типове, включително:
Shahed – доминиращ тип „шахед“, около 250 от всички дронове;„Гербера“ и „Италмас“ – допълващи ударни платформи;безпилотници други типове, част от масовите вълни.По предварителни данни, към 09:00 часа Киевско (08:00 Западноевропейско време), противовъздушната отбрана е свалила или обезвредила 372 въздушни цели – 15 ракети и 357 безпилотни летателни апарата от различни типове.
Сред тях са 9 крилати ракети Х-22/Х-32, 5 балистични ракети „Искандер-М“/С-300, 1 управляемa авиационнa ракета Х-59/69, както и 357 ударни БпЛА от различни типове.
Регистрирани са попадения на 2 ракети и 18 ударни БпЛА на 17 локации, както и падане на свалени дронове и техни отломки на 12 локации. Информацията за още 4 вражески ракети се уточнява. Има убити и ранени в Киев и Харков…
Но истинският проблем дойде от дроновете. Над триста и седемдесет ударни безпилотни апарата — основно Shahed, но и други, по-малки и по-евтини платформи — бяха пуснати на вълни, с паузи, с промяна на височината и курса. Целта беше проста и цинична: да се обърка ПВО, да се принуди всяка батарея да избира, всяка ракета-прехващач да бъде похарчена срещу евтина цел, докато по-скъпите ракети си проправят пътя.
Точно този мащаб – стотици дронове и ракети в рамките на една нощ – обяснява защо войната във въздуха вече не може да се води „на ръка“. В отговор на непрекъснатия дронов натиск Украйна въведе ново ниво на командване: цифровата система Mission Control, част от екосистемата DELTA, която позволява в реално време да се планират, координират и анализират всички операции с безпилотни апарати. Там, където Русия залага на количество и насищане, украинската страна се опитва да отговори със скорост на решенията, пълен оперативен образ и автоматизирано управление – не като технологичен лукс, а като условие за оцеляване под небето, пълно с цели.
По последни данни украинската отбрана е прихванала по-голямата част от тази лавина — стотици дронове и значителна част от ракетите. Но дори „успешна“ защита при такъв мащаб има цена. Отделни попадения, пожари, разрушени сгради, прекъсвания на ток и отопление. И онова усещане, което не влиза в статистиката: че небето не е просто враждебно, а пренаселено с оръжие.
Това, което се случи над Украйна, не остана изолирано там.Само преди ден над Балтийско море руски стратегически бомбардировачи Tu-22M3 отново тренираха ударни маршрути, този път в близост до Полша. Те не нарушиха формално въздушното пространство на НАТО, но бяха достатъчно близо, за да вдигнат шведски изтребители по тревога. Руски Су-35 ескортираха бомбардировачите — демонстрация, която няма военно значение сама по себе си, но има ясно политическо послание: същите платформи, които носят ракети към украинските градове, репетират сценарии и срещу съюзнически територии.4
В рамките на едно денонощие картината на Източна Европа изглеждаше така: Украйна под най-масирания си въздушен удар от началото на годината, Балтийското небе под постоянен контрол на НАТО, руска авиация, която тества реакции, и цивилни самолети, които летят в същия въздушен коридор, но при съвсем различни правила на играта.
И всичко това се случва, докато в Давос се говорят големи думи за стабилност, предвидимост и глобални рискове. Там войната е тема на панели и доклади. Над Киев тя е брой изстреляни ракети, брой дронове, брой прихванати цели, брой пропуснати секунди между тревогите.
Нощта срещу 24 януари показа не нещо ново, а нещо вече системно: войната не се разширява с фронтове, а с въздушно пространство. И докато разговорите за бъдещето на Европа текат в уютните зали на планински хотели, настоящето ѝ се измерва в стотици летящи обекти над тъмното небе на Украйна.
фон Даниц
https://www.france24.com/en/europe/20260124-live-ukraine-and-russia-to-hold-second-day-of-direct-talks-in-uae-one-killed-in-kyiv
https://www.theguardian.com/world/2026/jan/24/ukraine-war-briefing-russia-launches-strikes-on-kyiv-and-kharkhiv-during-abu-dhabi-talks
https://zn.ua/war/rossijane-udarili-po-ukraine-tsirkonami-iskanderami-i-pochti-chetyrmja-sotnjami-dronov-kak-srabotala-pvo.html
https://www.rbc.ua/ukr/news/shvetsiya-perehopila-rosiyski-vinishchuvachi-1769175481.html