Местните избори в Русия

Най-силната карта на режима – обществената апатия

От 12 до 14 септември гражданите на Руската федерация имаха възможност да „избират“ губернатори, регионални парламенти и местни съвети, но резултатът беше предрешен: Единна Русия и кандидатите, лично благословени от Кремъл, взеха победата с обичайните 70–80 процента. В повечето региони кампания почти нямаше, а където се проведе, приличаше повече на административно задължение, отколкото на политическа битка. Местата за опозиция отдавна са или затворени, или маргинализирани, а гражданската енергия е изцедена до апатия. Въведеното електронно гласуване пък позволи на властта още по-лесно да демонстрира „масова подкрепа“. В крайна сметка изборите доказаха старото правило: апатията е най-добър приятел на властта — без шум, без протест, без истинска демокрация, но с безупречно отчетени проценти.

Въпреки мащаба – избори в една или друга форма се проведоха в 81 региона (наистина аз лично недоумявам, това е федерация, но се дели на региони?!) на страната – те напълно можеха да останат незабелязани, а резултатите не бяха изненадващи: нямаше никакви изненади.¹

Още в навечерието на гласуването дори проправителствените коментатори говореха, че изборите в Русия се провеждат под пълен контрол на властите, които могат да разчитат на нужния им предсказуем резултат. „Кандидатите за губернатори по принцип нямат реални съперници. „Единна Русия“ също вече няма конкуренти. Опозиционните партии се конкурират помежду си. Няма да има изненади. Всичко е управляемо, предсказуемо, под контрол и... скучно!“, обяви резултата от гласуването политологът Константин Калачев.

Реалната опозиция – там, където все още е останала – в абсолютното мнозинство от случаите се отрязва от изборите още на етапа на регистрацията, така е устроено съвременното избирателно законодателство, напомни на Би-би-си независимият изследовател на изборите в Русия, политологът Александър Кинев.

В резултат на това цялата конкуренция се свежда до парламентарната опозиция, а тя днес е надеждно контролирана от властта и може да се счита за чисто формална.

Изборите за глави на регионите се провеждаха по системата на общинския филтър, което означава, че всеки независим кандидат трябваше да събере хиляди подписи за себе си, за да бъде включен в бюлетината. Това само по себе си е много трудна задача. Освен това комисията можеше да обяви почти всички подписи за фалшиви, което в крайна сметка прави регистрацията почти невъзможна. „На изборите практически престанаха да се кандидатират „случайни хора“, а само предварително съгласувани. Показателно е, че в 10 региона се кандидатираха точно толкова кандидати, колкото бяха регистрирани“, отбелязва политологът и независим изследовател на изборите Александър Кинев.

39 кандидати отпаднаха на етапа между издигането и регистрацията, изчислява той. Установено е, че повечето от тях или изобщо не са подали подписи, или са подали явно недостатъчно на брой. Единственият кандидат, който е подал достатъчно подписи, но е получил отказ поради „двойни“ подписи, е Олег Михайлов от комунистите в Република Коми.

Сред малкото нюанси в иначе предсказуемите руски избори през септември 2025 г. беше вотът там. В Чувашия действащият глава на републиката Олег Николаев беше преизбран с близо три четвърти от гласовете. Любопитното е, че той формално се яви като независим кандидат, макар и с негласната подкрепа на всички системни партии и на самия Кремъл. Това му позволи да демонстрира известна дистанция от Единна Русия, като същевременно да не излезе от контрола на централната власт. Така Чувашия се превърна в удобен пример за „плурализъм“ по руски — избирателите получиха кандидат извън партийната схема, но резултатът отново остана в рамките на управляваното статукво.

Не е изненадващо, че в избирателните бюлетини на представителите на тази опозиция е отредена ролята на статисти, които трябва да създадат видимост на конкуренция и успешно да провалят изборите. Ярък пример за това са изборите за губернатори, които се проведоха в 20 руски региона и в анексирания Севастопол. Всички победители са представители на властта, получили са от 60% до почти 90% от гласовете, докато техните съперници – в най-добрия случай 10-15%, а най-често 4-5%.²

В контекста на тоталния контрол над изборите от страна на властта дори не е необходимо да се „рисуват“, т.е. по един или друг начин да се фалшифицират резултатите от изборите – всичко и без това беше „както трябва“. Всъщност, в Русия вече няма кой да следи за спазването на законодателството по време на изборите: най-голямата независима организация на наблюдатели „Голос“ (обявена за „чуждестранен агент“ в Русия) наскоро обяви прекратяване на дейността си, след като един от нейните ръководители, Григорий Мелконянц, беше осъден на пет години затвор за предполагаемо сътрудничество с нежелана организация.

Какво можеше да се очаква от тези предсказуеми избори, може да си припомните, като прочетете статията, публикувана на нашия сайт в навечерието на гласуването, а резултатите на победителите любителите на изборната статистика могат да видят тук³.

А какво очаква онези редки кандидати от някаква реална опозиция, които успяха да преминат през ситото на регистрацията, да попаднат в бюлетината, да спечелят подкрепата на избирателите и да спечелят изборите, можете да разберете от това кратко видео от Хабаровския край. Спойлер: това е много тегава история⁴.

„Местните избори“ през септември 2025 в окупирания Донбас

По време на руските избори от 12–14 септември 2025 г. бяха проведени подобни процедури и в частите на Донецка и Луганска области, които се управляват от окупационните власти на Москва.⁵В тези региони бяха назначени местни „законодателни събрания“ и „местни съвети“ — всичко това в рамките на така наречените „нови региони на Русия“ (Те още са т.н. народни републики…).

Какво представляваха тези „избори“:

• Абсолютен контрол от руските военни и окупационни администрации — бюлетините често се доставяха по домовете при присъствие на въоръжени лица, което напълно подриваше принципа на тайния вот.

• Само мандатни кандидати, свързани с Единна Русия, без реална конкуренция или истински опозиционни кандидати.

• Украйна и световната общност ги обявиха за незаконни и невалидни, позовавайки се на международното право и резолюции на ООН, които не признават избори на окупирана територия без съгласие на суверенната държава.

• Резултатите бяха оповестени като категорични победи на Единна Русия, с голяма избирателна активност, която обаче не бе проверима. А международните наблюдатели бяха канени предимно от чуждестранни проправителствени групи, с цел да прикрие липсата на легитимност.

Какво всъщност означава това:

Тези избори бяха еманация на псевдо­демокрация: процедурна показност, чиято цел беше да легитимира окупацията и да прикрие липсата на реална обществена воля. В условия на военна окупация, ограничения на свободата на движение, липса на независима журналистика и страх от репресии — гласуването беше фиктивно.

фон Даниц

1. https://storage.googleapis.com/gsc-link/www.bbc.com/4eeff732.html

2. https://t.me/kalachevpost/17011

3. https://t.me/bbcrussian/85507

4. https://t.me/electionschronicle/227

5. https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-local-elections-dcdce1c6fa131ddf331f70b352e62a81