Купянск, 6‑та армия и заплетеният случай на генерал Сергей Стороженко

Биографията на един ренегат

Шумните боеве за Купянск

Руските войски се опитват да щурмуват украинския град Купянск и дори отново, след Авдеевка и Суджи, използват за целта подземна газова тръба под река Оскол. Те трябва да заемат поне някакви значими позиции в този вече де факто разрушен град, за да оправдаят доклада на руския Генерален щаб, който преди две седмици обяви, че е превзел приблизително половината от територията на града.¹

На 30 август началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов обобщи резултатите от пролетно-летната кампания на руската армия. Дори най-одиозните провоенни пропагандисти бяха изненадани от това колко реалната ситуация на фронта се различава от информацията на Генералния щаб на РФ. Откъде руското командване черпи докладите си за завземането на територии, които всъщност продължават да се контролират от украинската армия?

Атаките идват от няколко посоки – Борова, Киндрашивка, Фиголивка, Степова Новоселивка, Пищчане, Болохивка, Новоосинове и Шийвка. Целта на Москва е ясна: блокиране на Купянск от север и северозапад, прекъсване на ключовата пътна артерия Купянск – Дворична – Великий Бурлук – Чугуив и създаване на условия предните части на 6‑та общовойскова армия да пробият до самия град.

Украинската отбрана организира успешни контраатаки в района на Грековка, което забавя настъплението и нанася сериозни загуби на руските сили.

Кой командва настъплението

В центъра на това настъпление стои 6‑та армия, командвана от генерал‑лейтенант Сергей Стороженко , който носи съмнителната слава на … най‑високопоставения предател в руската армия. Заслужава си да ви разкажа защо!

фото dialog.ua

Украинец, роден през 1975 година в село Мурафа, Харковска област. Нито в първите седмици на нахлуването, нито по-късно в хода на бойните действия тези места са попадали под руска окупация. И, според данни на украинските медии, в Харковска и Сумска област до днес живеят негови роднини - двете му сестри.

През 1992 година той постъпва във факултета по разузнаване на Института на сухопътните войски, създаден на базата на Киевското танково училище.През 2016 година, тогава още полковник, Стороженко дава интервю за „Новая газета“², в което разказва за своята служба във ВСУ и анексията на Крим:

„СССР вече го нямаше от година, аз от самото начало бях украински военнослужещ.“

Да, той никога не е служил в съветската или руската армия, преди отделянето на Крим. Което прави психологическия му профил енигма. Но по ред.

2014 заварва «Сторожа» както го помнят украинските му колеги в Крим, като командир на основната сухопътна част там - 36 бригада за бреговата отбрана.

Активно агитирал колегите си да предадат оръжията си, да преминат на страната на Русия и от самото начало играел „двойна игра“ с руснаците. Бившият говорител на ВСУ в Крим, след това говорител на украинския Генерален щаб, а сега популярен военен наблюдател полковник Владислав Селезнев казва, че е бил добре познат със Стороженко и дори е служил заедно с него в Косово. ³ По неговите думи, бъдещият руски генерал винаги се е грижил за публичния си имидж, често е организирал пресконференции в разположението на бригадата и е следил журналистите редовно да го хвалят. Такъв един, “медиен” както е прието да се казва в България.

Селезнев предполага, че през 2014 г. на Стороженко

„са направили такова предложение, на което той не е могъл да откаже. Мисля, че просто е бил подкупен. Той беше добър офицер и се грижеше за репутацията си, но не издържа ключовото изпитание, когато животът показва кой какво представлява.“

Според самият Стороженко, от 1200 военнослужещи от 36-та бригада в Украйна са заминали около половината, а 600 души са предпочели да останат в Крим и да служат вече с него в руската армия. Стороженко оглавява новосъздадената 126-та бригада за брегова охрана и за осемте години, изминали от анексирането на Крим до началото на руската инвазия в Украйна, прави добра кариера като руски военнослужещ.

Колаборационистът на война

На 24 февруари 2022 «Сторожа» вече е с чин генерал-майор и е командир на щаба на 35-та армия на Източния военен окръг. През първите месеци на войната тази армия участва в нахлуването в родната за генерала Харковска област и вече в началото на юни 2022 г., както писа тогава Американският институт за изучаване на войната, тя е фактически унищожена там по време на боевете за град Изюм. Руските провоенни блогъри свързват тогава ликвидирането на армията с некомпетентността на нейното ръководство…

Селезнев разказа, че Стороженко също е бил един от тези, които са давали заповеди за ракетни удари по Суми. А там живее едната от двете му сестри?!

През 2023 г. руският диктатор Владимир Путин издава указ за повишаването на Стороженко в генерал-лейтенант (то така се прави кариера в Русия). Той е оглавил 6-та армия , която участва в настъпателни операции в Харковска област, по-конкретно в района на Купянск. И става човекът, който подава бомбастичните доклади за победи около Купянск на щаба на Герасимов.

Вместо заключение

Тъжната (за него може и да е приятна) история на Стороженко за мен е символична за руската стратегия да използва бивши украински военни за операции срещу собствената им родина. Неговият опит, знание за украинската военна доктрина (донякъде) и познаване на района правят командването му особено опасно. В същото време фигурата му се използва от украинските медии като пример за предателство и предупреждение за рисковете от вътрешни колаборационисти.

Случаят със Стороженко повдига и по‑широкия въпрос за идентичността и лоялността в постсъветското пространство. За някои той е професионален военен, направил прагматичен избор. За други – ренегат, чиято кариера е изцяло изградена върху предателство.

Боевете за Купянск продължават да бъдат ключов елемент от кампанията на Русия в Харковска област. Най-малкото, защото ако той падне, това ще го направи първият голям град който ще е преминавал три пъти от ръце в ръце в тази кошмарна война. Дали 6‑та армия ще успее да постигне поставените цели, краткият отговор е - няма за кога, според Герасимов тя вече ги е изпълнила в една паралелна военна вселена. Но едно е сигурно – фигурата на генерал Стороженко ще остане в историята като пример за драматичните разделителни линии, които тази война прокарва не само между държави, но и между хора, семейства и идентичности. Като на война…

Приятна неделя!

фон Даниц

1. Russia's war on Ukraine. 20.09.25

2. https://novayagazeta.ru/articles/2016/04/27/68391-171-voennye-ne-dolzhny-vyprashivat-u-grazhdanskih-voynu-kak-konfetu-187

3. https://storage.googleapis.com/gsc-link/www.bbc.com/0906a464.html