Тулси Габард и разузнавателната дилема
‘Reuters лъжат!’ — шефът на разузнаването на Щатите откри своята "истината"
Директорът на Националната разузнавателна служба на САЩ Тулси Габард определи като „лъжа и пропаганда“ материал на Ройтерс, в който се твърди, че руският лидер Владимир Путин възнамерява да завземе цяла Украйна и да си върне части от Европа, които някога са принадлежали на бившия Съветски съюз. 1
Мдаа…
Случаят с изявлението на Тулси Габард и атаката ѝ срещу Reuters не е просто поредният епизод от американската вътрешнополитическа война. Той е симптом за по-дълбок процес: опит за пренаписване на реалността около войната в Украйна чрез дискредитиране на институционални и медийни източници, които описват заплахата от Русия като системна и дългосрочна.2
Габард, бивша конгресменка и днес политическа фигура, позиционирана в орбитата на тръмпизма, публично обвини Reuters в „лъжа и пропаганда“, след като агенцията публикува материал, базиран на оценки на западни разузнавателни служби за руските намерения и военен потенциал. Вместо да оспори конкретни факти или да представи алтернативни данни, тя избра класическия популистки ход: делегитимация на самия източник.3
И фактът, че Габард заема позиция, координираща общността на сигурността и разузнаването, не означава автоматично, че изявленията ѝ са плод на професионална оценка. Напротив — точно от такъв пост се очаква институционална сдържаност, език на вероятности и ясно разграничение между анализ и политика. Когато ръководител на разузнавателната общност излиза публично, за да заклейми водеща международна агенция като „пропаганда“, без да представи конкретни факти или алтернативна оценка, това не е проява на некомпетентност, а на политизация на длъжността. Тя не говори като аналитик, а като участник в културната и партийна война, пренасяйки тръмповския модел „неудобното е фейк“ в сфера, където подобна логика подкопава самите основи на доверието. Това е и причината реакциите да са толкова остри — не защото тя „греши“, а защото използва институционален авторитет, за да обслужи наратив, който удобно се вписва в руската информационна рамка.
Да, Габард не е случаен коментатор от социалните мрежи, а човек на върха на системата за сигурност и разузнаване. Именно затова поведението ѝ изглежда още по-странно. От такъв пост обикновено не се говори с лозунги, не се лепят етикети „пропаганда“ и не се водят лични войни с Reuters в стил X-нишка. Разузнаването работи с вероятности, сценарии и условности, не с възклицателни знаци. Когато неговият ръководител започне да общува като политически инфлуенсър, проблемът не е в интелекта, а в ролята, която си е избрал. Това вече не е анализ, а позициониране — при това такова, което по удивително удобен начин повтаря опорни точки, отдавна познати от тръмповската и руската информационна екосистема. Не защото тя не разбира какво прави, а защото очевидно го разбира твърде добре.
От подобни изявления печелят не онези, които търсят мир, а онези, които търсят объркване. Първа печели Москва, защото всяко внушение, че „Западът преувеличава“, че „медиите лъжат“ и че „реалната заплаха е измислена“, размива отговорността за войната и превръща агресията в дебат. Втора печалба е за тръмповския лагер в САЩ, който използва Украйна като декор за вътрешна политическа битка, превръщайки сигурността на Европа в аргумент срещу „дълбоката държава“ и либералните медии. И трето, макар и парадоксално, печелят всички онези, които не желаят стратегическа яснота — защото в мъглата на съмненията няма нужда от решения, няма нужда от отговорност и няма нужда от победа. Губещата страна е една и съща: Украйна, която отново се оказва тема, а не субект, в чужд политически разказ.
Реакциите бяха показателни. В Съединените щати позицията ѝ не получи институционална подкрепа нито от администрацията, нито от водещи фигури в разузнавателната общност. За разлика от това, руските държавни медии и прокремълски канали я подеха незабавно, представяйки думите ѝ като „признание отвътре“, че Западът лъже за руската заплаха. Това не е нов модел: Москва от години използва маргинални или спорни западни гласове, за да създава илюзия за вътрешен разкол и „скрита истина“.
Особено проблематично е твърдението, че Западът умишлено тласка към ескалация. Реалната политика на САЩ и ЕС от 2022 г. насам показва точно обратното: системна предпазливост, закъсняло предоставяне на оръжия, ограничения върху обсега и употребата им, постоянен страх от „провокация“ на Русия. Ако има структурен проблем в западния подход, той е в дефицита на решителност, а не в жаждата за война.
Критиката към Reuters също не издържа на сериозен анализ. Агенцията работи по утвърдени журналистически стандарти, използва множество източници и ясно маркира кога става дума за оценки, а не за факти. Да бъде обявена за „пропаганда“ без представяне на конкретни опровержения е типична техника от арсенала на Тръмп и неговите последователи: ако фактите са неудобни, атакува се медиаторът.
Тук възниква и по-широкият проблем за Украйна. В този случай – битка, която обслужва едновременно вътрешноамериканския тръмпистки дневен ред и руската стратегия за размиване на отговорността за войната.
Истинският въпрос не е дали Reuters или Габард „лъжат“, а кой печели от подмяната на фокуса. Докато вниманието се насочва към измислени „ястреби“, „подпалвачи на война“ и зли медии, реалният агресор изчезва от кадъра. Това е стара схема, но все още работи, особено когато бъде облечена в псевдоантивоенна реторика.
В този смисъл случаят не е медиен скандал, а предупредителен знак. Информационната война около Украйна навлиза във фаза, в която целта вече не е просто да се оправдае Русия, а да се делегитимира самото говорене за руска заплаха. И когато това се прави с помощта на западни гласове, ефектът е още по-опасен.
Когато шефът на разузнаването започне да обяснява света чрез „лъжливи медии“ и „подпалвачи на война“, това не е смелост, а бягство от отговорност! В тази логика няма нужда от доклади, оценки или несъгласувани мнения вътре в самата система — достатъчен е един туит и правилният враг. Така сложната реалност се свежда до удобна приказка, в която Русия няма капацитет, Западна Европа има лоши намерения, а истината героично се защитава от единични „антисистемни“ фигури с институционален пропуск. Това не е разузнавателна работа, а политически театър, при който сцената е Вашингтон, а аплодисментите идват от Москва.
А Ройтерс… продължават с информацията си. Какво да направят за Тулси Габард? Това да не са БТВ?4
фон Даниц
https://defence-industry.eu/u-s-intelligence-says-russia-lacks-capability-to-invade-europe-tulsi-gabbard/
https://www.lefigaro.fr/international/c-est-de-la-propagande-la-patronne-du-renseignement-americain-contredit-reuters-sur-les-visees-expansionnistes-de-poutine-en-ukraine-et-en-europe-20251221
https://www.reuters.com/world/europe/us-intelligence-indicates-putins-war-aims-ukraine-are-unchanged-2025-12-19/?utm_source=chatgpt.com