Иранските ракети
И ловът за тях от Израел
Израелските ВВС нанесоха нов удар по иранската ракетна инфраструктура, като унищожиха балистични ракети Ghadr-110 и техни складове в района на Исфахан. Операцията е част от широката кампания, насочена към системното разрушаване на иранските сили за далечен ракетен удар. Според израелските военни досега са поразени стотици мобилни пускови установки – ключовият елемент на системата, който позволява изстрелването на балистични ракети към Израел. Кампанията цели да намали възможността на Иран да извършва масирани ракетни залпове с оръжия като тежката Khorramshahr (трудно ми е да го транслитерирам…Хорамшар?), способна да носи бойна глава с маса над тон и да поразява цели на дистанция около две хиляди километра.
Khorramshahr и Ghadr-110 са част от различни линии на иранската балистична програма. Ghadr-110 е ракета със среден обсег около 1500–2000 километра. Тя носи бойна глава около 650–750 килограма и използва двустепенен двигател с твърдо гориво.
Иранската балистична ракета Khorramshahr е едно от най-тежките оръжия в ракетния арсенал на Техеран. Тя принадлежи към категорията ракети със среден обсег и е проектирана за удари на дистанции до около 2000 километра. Този радиус обхваща целия Близък изток и позволява удари по територията на Израел от дълбочината на Иран.
Конструкцията на ракетата е масивна. Дължината е около 13 метра. Диаметърът достига приблизително 1,5 метра. Стартовата маса е близо 20 тона. Ракетата използва течно гориво. Това е технология от по-стар тип, но тя позволява голям полезен товар. Бойната глава може да тежи до около 1800 килограма. Това е изключително голяма маса за ракета с подобен обсег.
Много анализатори свързват конструкцията на Khorramshahr с севернокорейската ракета Hwasong-10, известна още като Musudan. Тази линия на развитие води началото си от съветските морски балистични ракети. Затова Khorramshahr има голям диаметър и относително тежка бойна част.
Ракетата се изстрелва от мобилни пускови установки тип TEL. Това са тежки колесни платформи, които транспортират ракетата, изправят я във вертикално положение и извършват пуска. Подобна мобилност затруднява разузнаването и позволява бързо преместване по пътната мрежа. Подготовката за пуск обаче изисква известно време, защото системата използва течно гориво.
Скоростта на полета достига хиперзвукови стойности. В крайната фаза тя може да надхвърли Mach 10. Точността не е висока. Оценките за вероятно кръгово отклонение достигат около 1500 метра. Това показва предназначението на ракетата. Тя не е оръжие за точкови удари. Тя е средство за поразяване на големи цели. Градове, военни бази, индустриални райони и пристанища.
Една от особеностите на Khorramshahr1 е типът бойна глава. Ракетата може да носи единичен мощен заряд. Възможна е и касетъчна бойна глава със суббоеприпаси. В този вариант корпусът се отваря на голяма височина и разпръсква десетки малки бойни елементи върху широка площ. Това превръща ракетата в оръжие за поразяване на градски райони.
Иран разработва няколко модернизирани версии на системата. Най-новата е Khorramshahr‑4, известна още като „Хейбар“. Тази версия се появява публично през 2023 г. Конструкцията на бойната глава е променена. Системата използва нов тип гориво. Подготовката за пуск е по-кратка. Това намалява времето, през което ракетата остава уязвима за удар.
Ракетите от това семейство вече са използвани в иранските удари срещу Израел. При някои атаки бойната глава се разделя във въздуха. Суббоеприпасите се разпръскват на височина около седем километра. Покритата зона достига няколко километра в диаметър. Всеки елемент съдържа малък експлозивен заряд и детонира при удар със земята.
Тази характеристика превръща Khorramshahr в оръжие за психологически и инфраструктурен натиск. Целта не е точково унищожаване на конкретен обект. Целта е поражение върху широка площ.
Израелската стратегия срещу подобни ракети се концентрира върху източника на заплахата. Военновъздушните сили на Израел извършват удари срещу складове, командни пунктове и мобилни пускови установки. При някои операции са унищожени десетки цели. Част от ракетите са поразени в момент, когато са подготвяни за изстрелване.
Тази стратегия има ясна логика. Самата ракета е консуматив. Пусковата установка е ценният ресурс. Една TEL платформа може да изстреля няколко ракети. Унищожаването на установките намалява способността за масиран залп. Ракетите могат да останат в складовете, но без пускова техника те не представляват непосредствена заплаха.
Khorramshahr остава едно от най-мощните средства за далечен удар в иранския арсенал. Тежката бойна глава и големият обсег правят системата стратегическо оръжие. Същите характеристики обясняват защо тя привлича толкова внимание от страна на израелските военни анализатори. В подобни ракети се крие потенциалът за бъдещи, много по-опасни бойни товари.
Систематичното „ловуване“ на пускови установки постепенно разрушава способността на Иран да води балистична кампания срещу страната, превръщайки ударите в по-широка стратегическа операция, а не просто в отделни авиационни акции.2
фон Даниц
https://en.wikipedia.org/wiki/Khorramshahr_(missile)
https://www.jpost.com/israel-news/defense-news/article-888783