Има ли контранастъпление на юг?

От 3 дни руските медии твърдят, че ВСУ е преминал в офанзива в Запорожка област

Югоизточната дъга на Запорожието постепенно се оформя като участък, където руското командване очевидно търси не тактически ефект, а оперативен резултат. Не става дума за поредното „превземане“ на населено място с ограничено значение, а за опит да се създадат предпоставки за флангово обхващане на Ореховския район на отбрана на ВСУ и излизане към югоизточните подстъпи на Запорожие.¹

В момента руските сили действат по съседните флангове на две групировки – „Восток- Изток“ и „Днепър“. Формално това са отделни обединения, но замисълът е общ. На изток 5-а общовойскова армия, усилена с елементи от 35-а и 36-а армии и части на 76-а десантно-щурмова дивизия, настъпва на широк фронт от трасето Запорожие – Донецк към линията Новониколаевка – Терсянка и по-нататък към Гуляйполе. На запад 58-а армия, подпомогната от части на 7-а десантно-щурмова дивизия, се стреми да напредне от рубежа Камянско – Степово към река Конка и главния украински отбранителен участък Малокатериновка – Комишуваха.

Ако тази схема бъде реализирана, резултатът би бил класически: притискане на Ореховската групировка от запад и изток, нанасяне на поражение в района на Орехов и създаване на условия за движение към Запорожие от югоизток. Това не изглежда като импровизация, а като ясно очертан оперативен замисъл.

През последните два месеца руските сили постигнаха осезаем напредък именно в източния сектор. Предните части на 5-а армия успяха да заемат по-голямата част от Гуляйполе и да излязат към пътя Гуляйполе – Покровско в участъка Доброполе (Запорожко)– Варваровка.

Отделни щурмови групи достигнаха Терновато, Железнодорожное и Староукраинка. Десният фланг – към Даниловка и по линията Алексеевка – Орестопол – остана по-стабилен, без съществен пробив.

Но сега си струва да се отбележи, че по-рано, през декември и януари, в района на Гуляйполе постепенно бяха съсредоточени много украински щурмови подразделения, влизащи в състава на т.нар. „Армия на Сирски“. В този период там бяха прехвърлени елементи от 1-ви щурмови полк (1-ви батальон и бившият 86-и отделен батальон), 5-а щурмова бригада (1-ви и 4-ти батальон), 24-ти щурмови полк „Айдар“ (3-ти батальон), елементи от 33-ти щурмови полк (1-ви и 3-ти батальон), елементи от 210-и щурмови полк (1-ви батальон), целият 225-и щурмови полк, който де факто представлява бригада (1-ви, 2-ри, 3-ти батальон и батальон „Шквал“), както и 214-и щурмови батальон OPFOR.²

Оценявам, че това представлява около 70% от всички подразделения, намиращи се под управление на Командването на щурмовите войски.

В ивицата на 58-а армия напредването беше по-ограничено, но не и символично. Регистрирано е изместване до около 1,5 км по направлението Степово – Павловка, както и опити за закрепване в Лукяновско и Приморско. Целта е очевидна: излизане към Конка и натиск върху украинската отбранителна линия северно от Степногорск.

Последните дни донесоха корекция в динамиката. ВСУ проведоха серия ограничени контраатаки в ивицата на 5-а армия и частично в зоната на 58-а. Край Терновато руските подразделения по всяка вероятност са били принудени да се изтеглят южно към река Гайчур. В района на Железнодорожное, Староукраинка и Цветково щурмови групи са били изтласкани. Североизточно от Степногорск противникът е отстъпил от част от предните си позиции, което подобрява тактическото положение на украинската отбрана.

Тези действия засега изглеждат ограничени по мащаб. По-скоро става дума за прочистване на вклинили се малки пехотни групи и стабилизиране на линията, отколкото за начало на по-дълбока настъпателна операция от страна на ВСУ. Съобщенията за „пробиви от 16 км“ не се потвърждават от наличната проверена информация.

Паралелно с отбранителните действия и ограничените контраатаки по предния край, украинската страна засилва и огневото въздействие в дълбочина на руските бойни редове. Поразяват се командни пунктове, складове за боеприпаси и гориво, както и възли за управление на дронове и радиорелейни станции в тила на 5-а и 58-а армия. Активно се използват разузнавателно-ударни комплекси с БПЛА, което затруднява маньовъра на руските щурмови групи и усложнява снабдяването им по направленията към Гуляйполе и Степногорск. В същото време в района действат части от украинските щурмови и десантно-щурмови бригади, които изпълняват ролята на мобилен резерв – реагират на пробиви, нанасят бързи контраудари и ограничават опитите за разширяване на руските вклинения в тактическата зона на отбраната.

На този фон неизбежно се появи и спорът дали наблюдаваме подготовка за по-мащабно украинско контранастъпление или става дума единствено за тактическо стабилизиране на фронта. Част от руските източници говорят за „масирани удари“ и „начало на голяма операция“, опитвайки се да придадат стратегически мащаб на случващото се. От украинска страна засега няма признаци за развръщане на дълбоко ешелонирана настъпателна групировка с необходимата концентрация на бронетехника, инженерно осигуряване и логистика за пробив на оперативно ниво. По-скоро действията приличат на ограничени контраудари с цел изравняване на линията, ликвидиране на опасни вклинения и възстановяване на по-изгодни позиции преди евентуални по-сериозни решения. Именно липсата на ясни признаци за стратегическо развръщане прави тезата за „масово контранастъпление“ засега повече медиен сюжет, отколкото оперативна реалност.

Маховец описва нещата така

Противникът (руските войски) се опитва да продължи настъплението с част от силите на групировките „Восток“ и „Днепр“ на Гуляйполското и Запорожкото направление с очевидна оперативна цел: флангово обхващане на Ореховския район на отбрана на ВСУ.

Основните усилия на руското командване са съсредоточени в настъпателните ивици на 5-а общовойскова армия (ОА) от ГВ „Восток“ и 58-а ОА от ГВ „Днепр“. Освен това в настъплението активно участват сили от 35-а и 36-а ОА на ГВ „Восток“, както и части на въздушно-десантните войски на Руската федерация. Условно те могат да бъдат разделени на две оперативно-тактически групировки (ОТГ) – „Източна“ (настъпваща на широк фронт от трасето Запорожие – Донецк до района на Гуляйполе, ГВ „Восток“) и „Западна“ (настъпваща по течението на Днепър от Камянско на север към Запорожие, ГВ „Днепр“).

В състава им влизат:

„Източна“ ОТГ:
– 127-а мотострелкова дивизия – 114-и, 143-и и 394-и мотострелкови полкове и 218-и танков полк (5-а ОА)
– 57-а и 60-а отделни мотострелкови бригади (5-а ОА)
– 37-а отделна мотострелкова бригада (36-а ОА)
– 5-а отделна танкова бригада (36-а ОА)
– 38-а отделна мотострелкова бригада (частично, 35-а ОА)
– 69-а отделна бригада за прикритие (35-а ОА)
– 76-а десантно-щурмова дивизия (частично, ВДВ)

„Западна“ ОТГ:
– 19-а мотострелкова дивизия (частично) – 392-и, 503-и и 429-и мотострелкови полкове (58-а ОА)
– 42-а мотострелкова дивизия (частично) – 291-и и 70-и мотострелкови полкове (58-а ОА)
– 7-а десантно-щурмова дивизия (частично) – 108-и и 247-и десантно-щурмови полкове (ВДВ)
– 45-а отделна бригада със специално предназначение (частично, ВДВ)
– 4-а военна база (Южна Осетия) – 58-а ОА
– 100-а отделна разузнавателна бригада – 58-а ОА

По същество към момента руските войски на Запорожкото направление провеждат оперативна настъпателна операция на съседния фланг на двете си групировки – „Днепр“ и „Восток“, с цел да обхванат от запад и изток украинската групировка и впоследствие, след разгрома ѝ в района на Орехов, да излязат от югоизток към близките подстъпи към Запорожие.

За тази цел ГВ „Днепър“ с 58-а ОА, усилена с части от 7-а десантно-щурмова дивизия, се опитва да настъпи от рубежа Камянско – Степово към река Конка и да достигне главната отбранителна линия на ВСУ в участъка Малокатериновка – Комишуваха.

От своя страна ГВ „Восток“, с 5-а ОА, усилена с части от 35-а ОА и 76-а десантно-щурмова дивизия, се стреми да напредне на широк фронт до линията Новониколаевка – Терсянка и да изведе предните си части към района Новосолошино – Верхня Терса – Гуляйполско – Омелник.

През последните седмици предните части на 5-а ОА са успели да заемат по-голямата част от Гуляйполе, да излязат към пътя Гуляйполе – Покровско в участъка Доброполе – Варваровка. Отделни щурмови групи са напреднали:
– западно от Гуляйполе по направленията към Железнодорожное и Терновато, достигайки последното
– към Староукраинка и Цветково

Със съдействието на 36-а ОА деснофланговите части на 5-а ОА са продължили настъплението по направленията Егоровка – Даниловка и Вишньово – Новоалександровка, стремейки се да пробият от юг към Покровско.

В ивицата на 58-а ОА противникът е напреднал по направлението Степово – Павловка (до 1,5 км), опитал е да се закрепи в Лукяновско и Приморско, с цел по-нататъшно настъпление към Григориевка и Комишуваха. Водени са активни действия северно от Степногорск към Веселянка и в района на Приморско към Речно.

Относителен успех руските войски са постигнали само на отделни участъци западно и северозападно от Гуляйполе, където малобройни щурмови групи са пробили към Терновато, Железнодорожное и Староукраинка. На десния фланг на 5-а ОА съществен напредък няма.

Преди няколко дни ВСУ са контраатакували на редица участъци в ивицата на 5-а ОА и също така в ивицата на 58-а ОА. В резултат:
– край Терновато руските подразделения вероятно са били принудени да се изтеглят южно към река Гайчур
– в района на Железнодорожное, Староукраинка и Цветково предните щурмови групи са били изтласкани
– край Лукяновско противникът е бил принуден да се оттегли, което е подобрило положението на ВСУ при Степногорск

Съобщенията за „пробиви от 16 км“ засега не могат да бъдат потвърдени или отхвърлени поради липса на проверена информация.³

Руските телеграмисти описват нещата така

Както вече писахме, на фона на гръмките изявления на главнокомандващия Сирски и обещанието му „да пречупи ситуацията“ край Гуляйполе, противникът предприема самоубийствени опити да пробие в дълбочина на отбраната на границата между Запорожка и Днепропетровска област — участък от фронта, който е особено проблемен за него, като придава на действията си максимален медиен ефект.

За изпълнението на тези задачи противникът е съсредоточил в зоната на отговорност на „дальневосточниците“ именно щурмови и десантно-щурмови подразделения: 1-ви, 5-и, 33-ти, 210-и, 215-и, 225-и и 425-и щурмови полкове, 92-ра щурмова бригада, както и 82-ра и 95-а десантно-щурмови бригади на ВСУ.

През последните няколко дни „пожарните команди“ на украинците са направили няколко опита да пробият в нашия тил по две условни направления: Терновато — Першотравнево и Великомихайловка — Березово. Единствената цел на подобни действия са символични „забивания на флагове“ и последващи медийни заявления за „възстановяване на контрола по административната граница между двете области“, което би създало видимост за контрол върху този участък от Днепропетровска област. Независимо от колосалните загуби в жива сила и техника, противникът се нуждае от кадри с успехи на фронта, за да засили преговорните си позиции.

Тактиката на противника — да изпраща техника на групи от по 3–4 машини — не му носи осезаеми резултати. Щурмовите групи попадат в огневи чувал на средствата за поразяване на групировката войски „Восток“, където пробилата техника се унищожава, а останалата пехота, ако има късмет, се разпръсква по горските пояси. През изминалата седмица са регистрирани четири подобни атаки. Противникът продължава опитите за пробив, използвайки затоплянето и гъстата мъгла, без да жали нито техника, нито личен състав. Броят на унищожената техника на ВСУ — бойни бронирани машини и танкове — вече надхвърля няколко десетки, а броят на ликвидираната пехота, потвърден с кадри от обективен контрол, е над сто души.

Контраатаките на ВСУ изглеждат ограничени по мащаб и целят предимно ликвидиране на вклинили се малки пехотни групи, а не провеждане на дълбоко настъпление. Засега е преждевременно да се правят изводи за по-нататъшните перспективи.⁴

Общата оперативна обстановка обаче не изглежда особено оптимистична. Макар през последните седмици руското настъпление да се е забавило, през предходните два месеца те са постигнали значителни успехи и са се доближили до създаване на условия за лятна оперативна настъпателна операция с цел разгром на Ореховската групировка на ВСУ и пробив към Запорожие от югоизток.

Следователно ВСУ ще трябва да положат сериозни усилия, за да намалят шансовете за успех на евентуална Орехово-Запорожка настъпателна операция, както и на аналогична Славянско-Краматорска операция в рамките на лятната кампания на 2026 година.

Въпреки временното забавяне, общата оперативна картина не дава основания за самодоволство. През предходните седмици руските войски създадоха изходни позиции, които при допълнителна концентрация на сили биха позволили през лятото да се премине към по-мащабна операция. Орехово-Запорожкото направление, наред със Славянско-Краматорското, очертава една от вероятните оси на лятната кампания през 2026 г.

Въпросът не е дали ще бъде направен опит за оперативен пробив, а дали украинската страна ще успее своевременно да разруши предпоставките за него – чрез изтощаване на настъпващите формирования, удари по логистиката и поддържане на ешелонирана отбрана по линията Конка – Орехов – Комишуваха.

Запорожието отново се превръща в пространство на бавни, изтощителни движения, където няколко километра днес могат да се окажат плацдарм за значително по-дълбоко проникване утре. Именно тази оперативна геометрия, а не шумът около отделни населени места, ще определя развитието на ситуацията през следващите месеци.

Не съм гадател. Украинците нямат резерви, особено в района. Прехвърлиха т.н. „Армия на Сирски“, щурмовите полкове. Но настъпление за момента, това не мога да нарека. Ще следим, знам че знаете!

Фон Даниц

1. https://www.unian.ua/war/kontrnastup-zsu-v-zaporizkiy-oblasti-komentar-eksperta-13282653.html

2. https://novynarnia.com/2026/02/11/33-oshp-zachystyv-vid-rosiyan-kosivczeve-na-zaporizhzhi/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=33-oshp-zachystyv-vid-rosiyan-kosivczeve-na-zaporizhzhi

3. https://t.me/zvizdecmanhustu

4. https://t.me/s/voin_dv