Който стои, умира!
Батальонът в отбрана: как 2025 пренаписа фронтовата логика
Време е за малко обощения за изминалата година на бойни действия. И то какви… От Курск до Херсон, през Вовчанск, Купянск, Торецк и Покровск. Ще поема риска, доколкото мога, да прегледам основните промени, поне на тактическо ниво и доколкото е възможно отдалеч.
Да, има ясна и качествена промяна в тактиката на градските боеве през 2025 г., и тя е пряко свързана с дроновете, малките пехотни групи и изтощението на двете страни. Промяната не е в „героични щурмове“, а в това как се оцелява в град, който вече не е укритие, а капан.
През 2022–2023 г. градът се възприемаше като естествен щит срещу артилерия и авиация (като в Мариупол). Сградите даваха прикритие, позволяваха близък бой и неутрализираха част от предимството на тежките средства. През 2025 г. това допускане е почти изцяло разрушено. Дроновете – разузнавателни, FPV и бомбови – превърнаха всеки прозорец, покрив и стълбище в наблюдаем и поразим обект. Градската среда вече не скрива, а издава присъствието. Статичното задържане на сграда за повече от няколко часа значително увеличава риска от откриване и унищожение.
В резултат и двете страни преминаха към крайно раздробени щурмови и отбранителни действия. Основната бойна единица вече не е взводът, а група от двама до петима души, които се движат самостоятелно, често без постоянна връзка с по-голямо подразделение. Влизането в сгради се прави не за „задържане“, а за временно използване – наблюдение, корекция на огън, подготовка за следващо придвижване. Пренощуването на едно място се избягва (доколкото е възможно), а позициите се сменят дори без натиск от противника, просто за да не бъдат фиксирани от дронове.
Съществена промяна има и в ролята на тежките средства в града. Танковете и БМП вече почти не се използват за директен пробив по улици, както това се правеше по-рано (например в Торецк). Вместо това те действат от дистанция, често от прикрити позиции извън плътната застроена зона, като средство за огнева поддръжка по предварително засечени цели. Вътре в самия град доминира пехотата, подпомагана от дронове, а не обратното. Това се вижда ясно в боеве като тези в Часов Яр, Авдеевка след падането ѝ и сега покрай Купянск1.
Отбраната в градска среда през 2025 г. също се промени. Вместо непрекъсната линия от заети сгради, се използва мозаечен контрол – отделни апартаменти, мазета, пролуки между сгради, временни огневи позиции, които се активират за кратко и после се изоставят. Целта не е да се държи квартал, а да се забавя противникът, да се изтощава и да се принуждава да разкрива позиции, които след това се поразяват с дронове или артилерия. Градът се превръща не във „крепост“, а в пространство за лов.
Накрая, психологическият фактор стана още по-важен. Постоянното бръмчене на дронове, липсата на безопасни укрития и невъзможността да се задържиш на едно място подкопават морала много по-бързо, отколкото класическият артилерийски обстрел. Затова през 2025 г. градските боеве са по-малко зрелищни, но по-изтощителни, по-бавни (това е отчетливо видимо) и далеч по-смъртоносни за онези, които се опитват да воюват по старите правила.
През 2024 г. украинската батальонна отбрана в полето все още изглеждаше логична, почти подредена. Имаше преден край, макар и изтънен, имаше огневи средства в дълбочина, имаше резерв, който на теория трябваше да „запушва“ пробиви. Това беше отбрана, мислена срещу противник, който се движи по направления, използва техника и оставя време за реакция. Малките наблюдателни постове по предния край – по двама, трима, най-много четирима души – не бяха там, за да умират героично, а за да чуват, да виждат и да задействат огневата машина зад себе си. Дроновете откриваха, минохвъргачките и картечниците наказваха, а ако някъде все пак се получеше пробив, резервът при щаба тръгваше да го затваря.
Тази логика работеше, докато фронтът все още имаше относително ясна геометрия. Докато 82-мм минохвъргачки, М2 и MK-19 можеха да стоят на позиции, които не бяха моментално разпознавани като смъртна присъда. Докато дроновете бяха опасни, но не повсеместни, а FAB – по-скоро изключение, отколкото метод. И най-вече – докато противникът се опитваше да „влиза“ в отбраната, вместо просто да се просмуква през нея.
През 2025 г. това се разпадна. Не драматично, не с една катастрофа, а бавно и безмилостно. Руснаците започнаха да воюват така, сякаш пред тях няма линия, а среда. Малки пехотни групи, по трима до петима души, без техника, без шум, без амбиция да „пробиват“. Те просто се движеха – през горски пояси, дерета, руини, градини, мазета – и се появяваха там, където по схемите от 2024 г. вече трябваше да има „дълбочина“. Огневите средства, които разчитаха на обсег и относителна статичност, се оказаха в зоната на смъртта. FPV-дроновете и FAB с УМПК превърнаха всяка известна позиция в временна. Появи се парадоксът: оръжията, които по документи трябваше да спасяват пехотата, започнаха да я убиват, защото я заковаваха на място.
Именно тук се случи промяната, която вече не може да бъде наречена козметична. Украинската отбрана престана да бъде линия и започна да прилича на ловно поле. Единственият елемент, който остана почти непроменен, бяха наблюдателните постове на самия ръб на сивата зона. Те все още са там, все още са малки, все още са замаскирани и все още основната им задача е да докладват, а не да водят бой. Всичко зад тях обаче се раздвижи.
Какво стана от другата страна на хълма, както казваше Базил Лидъл Харт? Руският поглед към боевете около Покровск, Гуляйполе и Константиновка през 2025 г. често акцентира именно върху това, което западните наблюдатели описват като инфилтрационни тактики на малки групи, но от руската страна се представя по-драматично и с по-голям акцент върху „пробив“ и „обкръжаване“ (отдавам го на пропагандата за вътрешна консумация). В редовите руски военни сводки и телеграм-канали се твърди, че бойните действия около Покровск се водят както в открито поле, така и с проникване в градския терен, където малки групи се промъкват зад украинските позиции и се закрепват в квартали и улици, а след това се подпомагат с артилерийска и дронова поддръжка за разширяване на завладените райони – споменават се контролирането на различни квартали и продължаващи улични боеве в градската зона. Подобни източници съобщават и за тежки боеве в Купянск, където, според руското Министерство на отбраната, украинските сили понесли „значителни загуби“, а руските части завършили „поетапното“ превземане на града след дълги операции от 2024 г. насам. Този наратив подчертава идеята за „постепенен пробив“ и за „разгром на укрепени позиции“, което често се използва като аргумент за ефективността на руските тактики в отбранителни сектори.
От руската страна често се срещат и по-широки обобщения за промяната в тактиката на украинската отбрана, които я описват не като рационална адаптация, а като знак на слабост и изтощение пред непрекъснат натиск. В някои пропагандни и военни коментари се твърди, че украинските батальони „не могат да запълнят пропуските“ по фронтовата линия и затова руските диверсионно/разузнавателни групи и малки штурмови отряди успяват да „навлизат в тила“, което от руско гледище доказва, че украинската отбрана е разредена и деморализирана. Подобни твърдения често са придружени от преувеличени оценки на загубите и намалени оценки на боеспособността на украинските подразделения, както и от акцентиране върху ролята на малки групи и дронове като „пример за успешна тактика“, а не като реакция на структурни проблеми в собствените сили. Такива описания рядко правят разлика между оперативните адаптации на украинската отбрана и това, което руските медии тълкуват като нейни „провали“, но дават полезен поглед върху начина, по който Москва интерпретира промяната на тактиката на фронта.
Но в действителност нещата са различни. При украинците там, където през 2024 г. се разчиташе на огън от дълбочина, през 2025 г. се появи пехота в движение. И това е нарочно. Малки секции, обикновено по трима души, започнаха системно да патрулират пространството между предния край и позициите на поддържащите сили. Не като класически втори ешелон, а като постоянно присъствие. Те влизат нощем или в ранните часове, движат се между предварително подготвени укрития, престояват кратко и продължават. Не държат линия, не строят опорни пунктове, не чакат врагът да се появи „по план“. Ако се натъкнат на руска група, започват бой не за да я унищожат на място, а за да спрат движението ѝ, да я фиксират и да я изложат на удари от дронове или по-тежки средства. В края на деня тези секции излизат от сектора и се сменят. Оставането на едно място вече не е добродетел, а риск.
Поддържащите средства също се промениха, макар и не по избор. 120-мм минохвъргачки още присъстват, защото в тях са вложени ресурси и защото алтернатива не винаги има, но използването им става все по-спорно. Всякакви полу-мерки от типа на блиндажи с подвижни покриви срещу FAB все по-често се оказват илюзия. Изводът, който се налага от фронта, е прост и жесток: в зоната на 5–7 километра от предния край оцелява само онова, което може постоянно да се мести. Затова тежките картечници, автоматичните гранатомети и 82-мм минохвъргачки на практика изчезват от първия план на отбраната.
Резервът също се отдалечи. Вместо да стои при щаба и да чака „пробив“, той вече е изнесен на много километри назад и влиза в действие рядко, но относително концентрирано (Доброполе, Купянск). Обикновено това са две щурмови отделения с MRAP2, а все по-често и с прикрепен единичен танк – докарват пехота до опасен участък, изтеглят я или служат като „бронирано такси“ в условията на дронова заплаха. Те не решават проблема с FPV, но дават значително по-голям шанс за оцеляване в сравнение с небронирани автомобили. Тези танкове, за които преди година се говореше почти само като за уязвими цели за FPV, преживяват своеобразен ренесанс. Те се оказаха достатъчно устойчиви срещу дронове и изключително полезни срещу малки пехотни групи. Освен това се използват и за непряк огън от подготвени позиции, като импровизирана самоходна артилерия. Почти всички украински бригади вече имат по една танкова рота, не защото това е красиво по щат, а защото фронтът го наложи.
Така към средата на 2025 г. украинската батальонна отбрана вече не изглежда като схема от устав, а като адаптация за оцеляване. Тя не разчита на това да „държи“, а на това да забавя, да изтощава и да наказва грешките. Пространството между предния край и дълбочината вече не е празно, а активно контролирано от малки, подвижни пехотни елементи. Огънят не изчезва, но става вторичен спрямо разузнаването и маневрата. А статичността, която през 2024 г. все още беше допустима, през 2025 г. се превръща в присъда.
Що се отнася до източниците, освен украински щабен офицер и собствени наблюдения върху фронтови видеа3 4, сходни изводи се появяват фрагментарно в публикации на украински бригадни канали в Telegram, в анализи на фронтови OSINT акаунти, които следят FPV активността по направления като Покровск и Гуляйполе, както и в редки интервюта с командири на ротни и батальонни нива в украинската преса. Никъде това не е описано като завършена доктрина – и точно това е показателно. Става дума не за теория, а за практика, родена от необходимост.
Промяната не е ретроспективна, не е „след войната“, а се случва в реално време, пред очите ни, без да чака да бъде формулирана като доктрина. Няма устав, няма официално „така вече се воюва“, има фронт, който наказва старите навици буквално за дни.
Това, което виждаме през 2025 г., е как войната изпреварва теорията. Тактики, които през 2023 г. още изглеждаха разумни, днес са смъртоносна инерция. Линията изчезва, статичността се превръща в слабост, а оцеляването става функция на движение, скриване и кратко присъствие. Не защото някой го е решил в щаб, а защото FPV, дроновете и масовото наблюдение не оставят друг избор.
И най-важното — това не е „украинска“ или „руска“ тактика. Това е нова среда. И двете страни реагират на едни и същи физически ограничения: виждаш всичко, чуваш всичко, удряш бързо, а който стои — изчезва. Градът вече не е крепост, окопът не е убежище, а превъзходството не се мери в километри, а в минути преди да бъдеш засечен.
Историците ще го подреждат след години, но ние го наблюдаваме сурово и без филтър — през дронови кадри, телеграм канали и разпадащи се схеми. Това е рядък момент, в който можеш да видиш как се ражда нов начин на водене на война, докато старият още умира.
фон Даниц
https://efe.com/en/other-news/2025-09-15/kupyansk-a-ukrainian-stronghold-in-kharkiv-resists-russian-drones-and-covert-tactics/?utm_source=chatgpt.com
Mine-Resistant Ambush Protected – брониран автомобил, проектиран да защитава екипажа си основно от мини, самоделни взривни устройства и засади (Kirpi, MaxxPro, Cougar и др.).
https://t.me/ukr_sisu/248
https://greydynamics.com/ukraine-frontline-update-pokrovsk/