Общовойсковите армии срещу корпусите: чукове срещу скалпели

Русия и Украйна в сблъсък на структури

WarUnitObserver

Русия залага на Общовойсковите армии – колоси от съветското наследство, съставени от подръчни дивизии, бригади и части, прехвърляни от военните окръзи според нуждите на текущите дупки по фронта. Конструкцията е проста: събират се достатъчно единици, за да могат да въртят резерви и да тъпчат в една-две посоки. Веднъж набрала инерция, армията прилича на огромен валяк – тежък, шумен и напълно безпомощен, ако някой дръпне щепсела на горивото. Системата работи не защото е изящна, а защото Москва все още може да налива жива сила и желязо.

Украйна, напротив, отговаря със създаването на корпуси – опит да се преодолеят слабостите на отделните бригади. Там, където статистиката гарантира, че врагът все пак ще намери некадърен командир или слабо звено, корпусът действа като буфер: пет бригади в линия, една-две елитни въздушно-десантни или морски за подсилване, тежка резервна бригада с модерни танкове, артилерия, дронове, инженерни, медицински, логистични и антитанкови батальони.

Това вече не е механично „слепване“ на части, а архитектура със собствена логика. Корпусът може да задържи фронт от 20 до 100 километра, да компенсира слабата бригада, да я изтегли и да удари обратно там, където противникът е повярвал, че има пробив.

Разликата е в замисъла: Общовойсковата армия е проектирана да смачка една бригада, да я заклещи в окопите и да я изтощи. Украинският корпус е създаден да унищожава такива армии, като превръща всяка тяхна атака в капан. Ако ударят една бригада, съседните имат резервите и огневата мощ да откъснат атакуващите и да ги изпратят в масов гроб, още преди да пристигне следващата рота от тила.

Проблемът на Москва е, че Общовойсковите армии (ОА) в краз на краищата са скъпи за поддръжка, безкрайно жадни за гориво и боеприпаси и неспособни да импровизират. Щабът им трябва да е непокътнат, защото без заповед надолу по веригата всичко замръзва.

Проблемът на Киев е, че корпусите са нови, не всички са напълно оформени и изискват командири, които да мислят в мащаб, а такива не се намират на всеки ъгъл. Но дори и непълни, те вече създават предвидима рамка, която позволява бърза реакция и взаимна поддръжка.

В руското пространство няма да срещнете онова, което формулирам като очевидно: че корпусите на украинците са създадени като антивирус срещу руските общовойскови армии. Руснаците не могат да си позволят такъв лукс – официално и дори полуофициално винаги ще говорят за „укрупнение“ (думата крупен винаги ме е затруднявала в тълкуванието - голям?, едър?, уедряване??) на противника, за „копиране на съветската система“, за „административна реформа“.¹

Впрочем, в държавните издания тонът е унифициран. Там експерти обясняват, че ВСУ нямали нито офицери, нито ресурси, за да поддържат корпуси. Всъщност точно това е удобно извинение – така се замазва фактът, че именно липсата на междинно ниво на командване е най-големият проблем на руските армии. Но те никога няма да го напишат пряко.

Малко по-интересно е в офицерските блогове и в Telegram. Там, където адмиралските кулиси не диктуват всяка дума, започват да се появяват оплаквания. „Нашите армии зависят от една артерия за снабдяване“, казва един от тях. „Когато ударят логистиката, цялата групировка замръзва.“ Друг пък подхвърля, че щабовете на армиите са „тежки“ и реагират с дни закъснение на пробиви по фланговете. Трети признава: „Украинците могат да съберат за дни две-три бригади под корпусно командване и да ударят там, където не очакваме. При нас такова ниво липсва.“

Но пак – това е на езика на намеци, никога като откровен анализ. Никой не пише в прав текст, че корпусът е точно онова оперативно звено, което липсва в руската система, и че именно заради това украинците вече разглобяват общовойсковите армии. Никой не описва картината, която ти сам скицира: армията влиза в настъпление, заклещва се в окопите, изтощава се по линията, а корпусът на противника я обхожда и я изцежда като кръвопиец.

Руската реторика допуска само полутонове. Официално: „няма ресурси, няма смисъл“. Неофициално: „има проблеми с логистиката, има проблеми с управлението“. Истината, че украинският корпус е оперативно лекарство срещу руската маса, остава за нас, които четем между редовете.

И така картината е двойна: на витрината корпусите са „реформа на хартия“. В кухнята офицерите мърморят, че армията им е тромава, зависима и слепешка. А признанието, че украинците вече използват именно този дефект, е табу.

В Украйна постепенно осъзнаха, че фронтът вече не може да се води с бригади, разпилени по цели десетки километри, които се опитват сами да се справят с атаките. Всеки пробив, всяка пробойна по линията заплашваше да разкъса цялата защита, а командирите на бригади бяха ограничени – нямат достатъчно подкрепа, артилерия, логистика, резерви за ротация. Когато бригадата е сама, няма кой да покрие празните места, няма кой да компенсира изтощението на личния състав, а оперативното ниво на управление практически липсва.

Решението се появи в образа на корпуса – междинно ниво между бригадата и върховното командване.² Корпусът не е просто административен орган, не е заглавие върху картонена папка. Това е структура, която може да наблюдава целия фронт, да преразпределя резерви, да преценява къде да се насочат тежки удари, къде да се вдигне отдушник за изтощени бригади и къде да се подсили отбраната.

Разбира се, рисковете са ясни. Корпусът може да се превърне в бутафория, ако няма своите щабни и логистични батальони, ако командирите му не разполагат с нужните ресурси, ако поддържащите елементи – артилерия, дронове, инженери, медицински и снабдителни единици – не функционират гладко. Без това той е просто поредната надстройка на картата.

Именно затова ключът е в хората. Компетентни командири и щабове, които могат да мислят на ниво не просто бригада, а цял сектор, да координират действията на няколко бригади, да използват огневата мощ на артилерията и дроновете, да управляват логистиката и ротацията на подразделенията. Без тях корпусът е мъртво тегло; с тях – инструмент за маневър, защита и контраатака.

В украинската армия новите корпуси се виждат като мост между отделните бригади и цялата система на командване. Те дават възможност фронтът да остане цял, да реагира на пробиви, да прехвърля сили, да изтощи противника и да задържи инициативата в свои ръце. Това не е просто структура – това е ново мислене за война на новите фронтове.

Двете системи олицетворяват две философии. Русия държи на масата, на количеството, на силата да премазва. Украйна – на гъвкавата комбинация, на умението да изолира и унищожава групировки парче по парче. Есента ще покаже коя ще надделее: тежкият чук или системата от остриета. Но едно е ясно – маневрената война не е умряла. Тя просто е променила мащаба и вида си.

фон Даниц

1. https://rg.ru/2025/02/06/nam-bez-raznicy-s-kem-voevat-s-brigadami-ili-korpusami.html

2. https://www.kyivpost.com/post/46570