Дрон с ракета и дрон от самолет
Новите руски експерименти над Украйна
В последната седмица Русия даде два ясни сигнала, че програмата ѝ за „Гераните“ окончателно е излязла от фазата на масовото копиране и е навлязла в зоната на експериментите. И в двата случая става дума не толкова за революционни оръжия, колкото за опит да се изцеди максимумът от вече налични технологии, складирани ракети и натрупан боен опит срещу украинската противовъздушна отбрана.1
Първата новина изглежда почти абсурдна на пръв поглед: реактивен „Геран-4“, носещ на себе си съветска ракета въздух–въздух Р-60. Дрон, произлязъл от иранския Shahed, въоръжен с ракета, създадена през 70-те години за МиГ-21. Това не е опит за „чудо-оръжие“, а по-скоро симптом за начина, по който Русия води тази война – сглобяване на хибриди от налични елементи, без особени скрупули към естетиката или концептуалната чистота.2
Р-60 е лека инфрачервено насочвана ракета с малък обсег (известна в НАТО като AA-8 Aphid), проектирана да атакува самолети от задната полусфера. В класическата си роля тя разчита на скоростта и маневреността на изтребителя носител, не на самата ракета. Когато я закачиш под сравнително бавен, слабо маневрен дрон, ограниченията стават очевидни. И въпреки това руската страна решава да опита. Причината е проста: украинските хеликоптери, разузнавателни самолети и дронове все по-често действат на ниски височини, а всеки нов риск, дори минимален, ги принуждава да променят тактиката си.
Геран-4, за разлика от класическия Геран-2, използва реактивен двигател. Това му позволява по-висока скорост и по-кратко време за достигане на целта. В комбинация с ракета Р-60 той се превръща не в пълноценен прехващач, а в летяща засада – евтин носител, който може да се появи неочаквано в зона, където досега украинската авиация е действала относително спокойно. Дали това работи на практика, е друг въпрос. Засега няма данни за успешни въздушни поразявания, но самият факт, че Русия експериментира в тази посока, показва стремеж да се разшири ролята на „Гераните“ отвъд чисто терористичните удари по градове.
Втората новина е по-малко екзотична, но потенциално по-важна. Геран-5 е нов, по-голям и по-тежък дрон, който ясно се отличава от досегашните масови версии. Той вече не е просто евтин камикадзе с бутален двигател, а платформа с реактивна тяга, по-голям полезен товар и вероятно по-дълъг обсег. По всичко личи, че Русия търси начин да запълни нишата между „Гераните“ и крилатите ракети – нещо по-евтино от „Калибър“, но по-трудно за прихващане от стандартен Shahed.
Информацията за Геран-5 е все още фрагментарна, но няколко неща изпъкват. Дронът е по-бърз, лети по-високо и може да носи значително по-тежка бойна част. Това го прави по-опасен за инфраструктурни цели и по-неудобен за украинската ПВО, която е оптимизирана да сваля или бавни дронове, или скъпи ракети, но не непременно нещо по средата. В някои публикации се споменава и възможност за по-нататъшно въоръжаване, включително с въздушни ракети, което подсказва, че Русия разглежда Геран-5 като многоцелеви носител, а не само като еднопосочен боеприпас.
Украинското разузнаване (ГРУ) публикува данни, според които една от идеите, които руски инженери проучват за разширяване на тактическите възможности на Геран-5, е именно интегрирането му с носител като Су-25, прикрепен под крилата на самолета. Това би позволило на еднотипен щурмови самолет да изстрелва дронове с много по-голям радиус и гъвкавост, отколкото при наземен старт, удължавайки обсега на ударните безпилотни апарати.3
Защо Москва прави всичко това именно сега? Отговорът не е в технологичен пробив, а в натрупания опит от войната. Класическият модел на масирани атаки с Геран-2 постепенно губи ефективност. Украйна се научи да ги засича, да ги сваля с евтини средства и да разпределя ПВО ресурсите си по-гъвкаво. В тази ситуация Русия е принудена да усложнява задачата – с по-висока скорост, по-непредсказуеми профили на полета и нови роли за вече познати платформи.
Има и чисто икономически мотив. Р-60 е стара ракета, от която Русия има значителни запаси. Да я изстреляш от дрон струва по-малко, отколкото да я бракуваш или да я държиш в склад. Същото важи и за самите „Герани“ – те са евтини, произвеждат се масово и позволяват рисковани експерименти без стратегически загуби. Ако един Геран-4 с Р-60 бъде свален, това е приемлива цена за получените данни.
В крайна сметка нито Геран-4 с ракета, нито Геран-5 променят радикално баланса във въздуха. Те не превръщат Русия в доминираща въздушна сила и не неутрализират украинската авиация. Но те изпълняват друга функция – разширяват спектъра от заплахи, принуждават Украйна да харчи повече ресурси за защита и показват, че Русия е готова да експериментира дори с решения на ръба на импровизацията (сиреч, учат се от противника си). В тази война това често се оказва достатъчно.
фон Даниц
https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/4069700-rosia-adaptuvala-radansku-raketu-r60-do-gerani-dla-urazenna-ukrainskih-gelikopteriv-ta-litakiv.html
https://www.polskieradio.pl/397/9770/Artykul/3632689,%D0%B3%D1%83%D1%80-%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D0%BF%D1%8B%D1%82%D1%8B%D0%B2%D0%B0%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D0%B9-%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BD-%C2%AB%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8C5%C2%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B9