Какво става в Багдад?
Между милициите и американските бази: новата криза в Ирак
Ирак се оказа в безпрецедентната позиция да е единствената страна край Персийския залив, по която стрелят и двете враждуващи страни.
Нощта над Багдад беше неспокойна. В района на международното летище, където се намира комплексът Victory Base – една от основните американски военни инфраструктури в Ирак – отекнаха експлозии1. Според иракски и арабски медии базата е била атакувана с няколко безпилотни апарата, като поне един от тях е паднал близо до оградата на комплекса. Източници от иракските служби за сигурност съобщават за серия от атаки срещу обекти, свързани със Съединените щати, включително дипломатическия комплекс и съоръженията около летището. Има и много съобщения в Х, някои от които с открито проирански произход.
Тези удари се случват само ден след като ракета удари площадката за хеликоптери в комплекса на посолството на Съединените щати в Зелената зона на Багдад (Преди седмица стреляха по посолството на САЩ с ракети от машина ГРАД…)2. Американската дипломатическа мисия призова своите граждани незабавно да напуснат Ирак, след серия от атаки срещу американски цели в страната3.
Ситуацията в града се вписва в по-широката ескалация в региона след войната между Съединените щати и Иран. Ирак се оказва единствената държава, върху чиято територия действат едновременно ирански прокси-групи и американски сили, което превръща страната в своеобразна линия на фронта на регионалния конфликт.
Арабски източници съобщават, че през последните дни са регистрирани десетки атаки срещу американски позиции в страната. Някои от тях са извършени от коалицията, известна като „Ислямска съпротива в Ирак“, която обединява няколко шиитски въоръжени формирования, свързани с Иран. В публикации на арабски медии се твърди, че тези групи са поели отговорност за повече от тридесет нападения срещу американски цели в рамките на един ден.
Сред организациите, които се споменават най-често, е милицията „Сарая Аулия ад-Дам“, част от мрежата на проиранските формирования. Тя пое отговорност за атаки срещу американски обекти както в Ербил, така и в района на летището в Багдад.
Иракското правителство се оказва в трудна позиция. Според арабски политически източници властите в Багдад опитват да ограничат ескалацията и да възстановят контрол върху милициите, но комуникацията с някои от техните командири вече е прекъсната. Това означава, че част от въоръжените групи действат практически самостоятелно, като превръщат страната в поле за непряка война.
На този фон се появиха и съобщения за американски ответни удари. Иракски шиитски структури от състава на „Народните мобилизационни сили“ съобщиха, че американската авиация е нанесла десетки удари по техни позиции през последните дни, като има загинали и ранени бойци.
В този контекст се появиха и видеозаписи, разпространени в социалните мрежи, които показват използването на американски щурмови самолети A-10. 4 Тези самолети традиционно се използват за непосредствена поддръжка на сухопътни сили и за удари по леки укрепления, автомобили или пускови площадки за ракети и дронове. Появата им над района на летището в Багдад подсказва, че американските сили се опитват да унищожат пускови позиции на милициите в близост до столицата.
В същото време във въздушното пространство на региона се появиха и британски самолети F-35. Според британски и близкоизточни медии Великобритания е разположила изтребители F-35 в базата Акротири в Кипър, които участват в операции на коалицията в Близкия изток. Тези самолети са предназначени основно за прецизни удари по инфраструктура на въоръжени групировки и за разузнавателни мисии. Към момента няма официално потвърждение, че британски F-35 са нанесли удари в самия Багдад, но тяхното присъствие показва, че Лондон постепенно се включва в по-широката операция на Съединените щати срещу проиранските мрежи в региона. Няколко арабски военни анализатори отбелязват, че използването на самолети от този тип позволява на коалицията (коалицията в Ирак, Великобритания не обстрелва Иран) да действа срещу малки и трудно откриваеми цели, като складове за дронове или мобилни пускови установки.
От другата страна на хълма, въпросът дали в тези събития участва и „Хизбула“ е по-сложен. Няма данни за директно присъствие на самата организация в боевете около Багдад. Но няколко от иракските милиции, които действат под общото име „Ислямска съпротива в Ирак“, са тесни съюзници на Иран и поддържат организационни и идеологически връзки с ливанската „Хизбула“. А самата „Хизбула“ си търси нов дом, след поредните атаки над Ливан на юг от река Литани. Имаше малко куриозни съобщения от Сирия, че бойци на шийтската групировка се опитали да преминат във съседната страна маскирани като…овчари. В този смисъл „Хизбула“ видимо проявява интерес да премести част от силите си по-далеч от прекия огън на ЦАХАЛ.
Паралелно с това напрежението нараства и в Иракски Кюрдистан. През последните дни базата на коалицията край Ербил беше атакувана с дронове, а системите за противовъздушна отбрана са свалили част от тях още при приближаването към летището. Арабски източници съобщават, че отговорност за тези удари са поели групировки от т.нар. „Ислямска съпротива в Ирак“, които твърдят, че действат в отговор на американските операции в региона. Властите в автономния кюрдски регион реагираха с повишени мерки за сигурност около летището в Ербил и дипломатическите мисии. Така северната част на страната, която доскоро се смяташе за относително стабилна, също започва да усеща последствията от ескалацията между Съединените щати и проиранските милиции.
Анализатори от западни изследователски центрове предупреждават, че при по-широка война между Иран и Съединените щати Ирак може бързо да се превърне в основния фронт срещу американското присъствие. Според експерти атаки на шиитските милиции срещу американски бази могат да създадат „цикъл на ескалация“, при който всяка атака ще води до нови американски удари по командири и инфраструктура на тези групи. Foundation for Defense of Democracies и други западни анализатори отбелязват, че милиции като Kataib Hezbollah и Asaib Ahl al-Haq от години разглеждат американските сили като основен враг и се стремят да ги изтласкат от страната чрез ракети, дронове и партизанска война. При голяма регионална ескалация тези формирования, които са част от мрежата на иранската Стражите на Ислямската революция (този практически SS-корпус на Техеран -Islamic Revolutionary Guard Corps), могат да мобилизират значителни сили и да превърнат американските бази в Ирак в постоянна цел на атаки, което би поставило както войските, така и политическата стабилност на страната под сериозен натиск.
Според анализи на експерти от International Institute for Strategic Studies и Center for Strategic and International Studies най-големият риск за Съединените щати в случай на регионална война е постепенната трансформация на Ирак в поле на продължителна партизанска кампания. В техни оценки се подчертава, че проиранските милиции, интегрирани в структурата на Popular Mobilization Forces, разполагат с десетки хиляди бойци, собствена логистика и мрежа от бази в шиитските райони на страната. При ескалация те могат да преминат от ограничени ракетни и дронови атаки към систематична кампания срещу американски гарнизони, конвои и инфраструктура. Анализаторите предупреждават, че подобна динамика би поставила иракското правителство в почти невъзможна позиция между съюзничеството със Съединените щати и силното влияние на шиитските партии и милиции в самата държавна система.
Така Ирак постепенно се превръща в още една сцена на регионалната война. Багдад, който преди години беше център на войната срещу „Ислямска държава“, днес отново се оказва между две сили – американското военно присъствие и мрежата от шиитски милиции, изградена и подкрепяна от Иран. В резултат столицата живее под постоянната заплаха от дронове, ракети и ответни въздушни удари, а всяка нова атака показва, че конфликтът излеза извън контрола на иракската държава и става поредната буря във всеобщия хаос в Близкия изток.
Сам съм признавал, безкрайните проблеми с петролните полета, ислямската неотстъпчивост в модерния свят и тънките игри на Русия и Китай в региона отдавна не ме интересуват. Но този джин, който Тръмп изпусна от бутилката се оказа доста апокалиптично настроен. Ще следим, щем-не щем, както се казва- опосредствено, всичко гори от Ливан до… Оман. А още не са запалили кладенците с петрол, дори…
фон Даниц
https://www.aljazeera.com/video/newsfeed/2026/3/15/fpv-drone-slams-into-us-military-base-in-iraq
https://www.wsj.com/livecoverage/us-israel-iran-war-news-2026/card/u-s-embassy-in-baghdad-urges-americans-to-leave-iraq-TuO9VwzbyOX7L7XzZGrA
https://fortune.com/2026/03/14/us-americans-iraq-attacks-iran-war-baghdad-embassy-drone-strike/
