Сергей Караганов – богоносецът в сянка на ядрената истина
Как един политолог стана оракул на автокрацията, идеолог на тактическата ракета и морален компас за народ от „воини-спасители“
Една статия в Медуза ме сепна.1 В Русия не всеки ден се раждат мислители, които могат едновременно да възраждат империи, да отменят Конституции и да посочват коя столица от НАТО заслужава „възпитателна гъбка“. Но Сергей Караганов не е всеки. Той е институция. Той е визионер. Той е онзи глас, който с равен тон предлага ядрено оръжие като морален коректив, а с мъдрото чело на ВШЭ (официално: Национален изследователски университет „Висша школа по икономика“) чертае новия евангелие на руския човек – Кодекса на россиянина. Но, преценете сами:
„Русия е империя от азиатски тип. Най-добрият строй за нея е лидерска демокрация с автократични елементи.“
— Караганов, 2025
Когато другите се колебаят между република и деспотия, Караганов предлага: вземете най-лъскавите думи от Запада, измийте ги в езерото Байкал, и ги сервирайте обратно с гарнитура от самодържавие. „Лидерска демокрация“ – звучи като нещо между синодален избор и военен преврат с бюлетина.
„Руснаците са богоносен народ, призвани да спасят човечеството от култа към потреблението.“
— същият, все така уверен
От векове Западът се чуди как да се справи с климатичната криза, социалната апатия и капиталистическата бездуховност. Ето решението: спасение чрез народ с Т-90 и тамян. Култът към потреблението няма шанс пред култа към суверенното саможертвоприношение.
„Предлагам да нанесем превантивен ядрен удар по една страна от НАТО, например Полша.“
— Караганов, 2023
Разбирате, че сте преминали фазата „ просто експерт“, когато изречението ви започне с „предлагам ядрен удар“. Няма извинение, няма колебание, просто академична хипотеза с последици от типа „термоядрен геноцид“. Но с важен уточняващ елемент: възпитателен. Караганов не иска да унищожи Европа, той просто иска тя да стане по-смирена.
„Кодексът на россиянина трябва да се внедрява от детството – в училища, медии и семейства.“
— Караганов, 2025
Когато не стреляш с ракети, стреляй със стойности. Идеята е проста: още в пети клас децата да могат да рецитират коя е любимата битка на Суворов, да се гордеят със съветските репресии и да разберат, че свободата на словото е про-западна зараза. А семейството не е място за любов и подкрепа, а звено за идеологическо обучение.
„Идеологията не е държавна, а културна. Конституцията не се нарушава, тя се заобикаля с достойнство.“
— в превод: правим каквото си искаме, но с красива фасада
Путин може и да е лице на режима, но Караганов е неговият вътрешен глас – шепнещ с академичен акцент, цитиран от Съвета за сигурност и ВШЭ. Докато другите променят закони, той просто променя дефиниции. Държавна идеология? Не. Културна норма. Пропаганда? Не. Патриотично възпитание. Оруел би аплодирал.
„След публикацията ми за ядрения удар ме поканиха да модерирам основната сесия на Петербургския икономически форум.“
— Караганов, вече с микроядрен микрофон
В нормални държави подобни статии водят до пенсия, следствие или поне едно безсънно дежурство в „Пирогов“. В Русия те пращат да водиш разговор с президента на тема „инвестиции и нови пазари“. Нищо не сближава така, както ядреният шантаж, изказан с научна точност.
Караганов не е сам в идеологическата вакханалия на съвременна Русия – той просто е най-обран. Докато другите крещят, той изписва доклади. На фона на истеричните псевдофилософии на Александър Дугин, ядрените пиянства на Дмитрий Медведев и телевизионния пламък на Владимир Соловьов, Караганов изглежда като сивият академик с приличен костюм и дипломатическа усмивка. Но под повърхността лежи същата параноя, същият култ към силата, същото месианско убеждение, че Русия трябва да възпита човечеството – с ракета или с детска програма по морално саможертвоприношение.
Разликите са само в стилистиката. Дугин, например, говори за геополитика така, както шаман би описвал бойното поле между Хартланд и Атлантизма – с мистика, без география. Руският народ според него не просто трябва да доминира, той е предназначен от съдбата да бъде „Трети Рим“, защото първите два – Рим и Константинопол – са паднали. Караганов също вярва в съдбата, но я пакетира в „научна терминология“, която удобно заобикаля конституционни клаузи. Вместо „идеология“, той предлага „културна доктрина“. Вместо „възпитание чрез пропаганда“, говори за „кодекс на россиянина“. Фасадата е различна, но фундаментът е същият – всичко за държавата, всичко в служба на лидера.
Пукнатини в стената: Русия преди разпада
В последните месеци се натрупват все повече доказателства, че Русия се намира в състояние на нарастваща вътрешна нестабилност. Макар външно режимът да се стреми да демонстрира сила, устойчивост и контрол чрез официални изявления, военни паради и пропагандни кампании, под повърхността започват да се проявяват поредица от дълбоки структурни кризи. Икономи…
Медведев, от своя страна, е изоставил каквито и да било претенции за последователност. Бившият технократ, навремето познат с айфони и фоторепортажи със западни лидери, сега съществува предимно в телеграм – в 3 през нощта, с безграничен ядрен речник и нулева ирония. Неговите закани звучат като зле преведен холивудски сценарий, но в Русия те служат като предупредителен шум – за вътрешна консумация. Когато Караганов публикува ядрена концепция, Медведев я превежда на езика на уличния побойник.
Соловьов, за разлика от тях, е просто мегафон. Той не пише, не мисли, не предлага – той декламира. Виковете му в телевизионния ефир не са публична дискусия, а нещо между оперна ария и кръщавка с бензин. Всеки, който се отклонява от партийната линия, е национален предател. Всеки западен политик е сатана. Всеки компромис – капитулация. Ако Караганов е студената глава на режима, Соловьов е неговата виеща паст.
Така четиримата се допълват идеално. Караганов дава теорията, Дугин – метафизиката, Медведев – заплахата, Соловьов – истерията. Това е оркестър без диригент, но с ясен тон: светът е враждебен, Русия е избрана, насилието е неизбежно, а истината е излишна.
Сергей Караганов не е просто идеолог. Той е архитект на новата сакрална автокрация, в която ракета и молитва се подават ръка. В свят, в който университетите трябва да произвеждат критично мислене, той произвежда Кодекси. Във време, когато мирът е крехък, той предлага „възпитателна гъбичка“. И ако утре Кремъл удари някой град, не се учудвайте – това просто е в съответствие с културната доктрина.
фон Даниц (който се чувства почти като Милтън да изброява демони)
Споделяйте, записвайте се, коментирайте!
https://meduza.io/feature/2025/07/18/moschnyy-lider-dlya-naroda-bogonostsa